Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

23 май 1939 година.

Вечерните отблясъци от лъскавите мерцедеси падат върху напрегнатите лица на генерал-фелдмаршал Гьоринг, гросадмирал Рьодер, генерал-полковниците Фон Браухич, Кайтел и Милх, които пристигат в резиденцията на Хитлер.

Фюрерът е необичайно нервен.

— Победата, която ние постигнахме — започва той с пресипнал глас, — е политическа, но не и военна… Ние блъфирахме… Но това време да знаете вече отмина… Очакват ни нови победи, но победи с цената на кръв, на германска кръв!…

Присъствуващите с разбиране кимат с глави, това въодушевява Хитлер, защото той продължава по-разпалено:

— Поляците са нашите най-зли врагове! Европа е извънредно тясно пространство, за да съществуват и те заедно с нас… Ще тръгнем на Изток… Може да ни заставят да се бием на Запад… Ще го приемем, но ще е по-добре, ако сме се окопали на Изток… Ще заставим Англия и Франция да не влизат в играта и да не ни пречат. Иначе ще си разчистим сметките първо с тях… Ще нападнем мълниеносно и ще сме готови да воюваме 15 години… За нас договорите не значат абсолютно нищо. Не се впечатлявайте от тях… Ще заставим англичаните да си протегнат езика през Ламанша, за да ни целуват ботушите… Но за всичко това ни е нужно оръжие, нечувано. Нужни са ни невиждани самолети, подводници, химически бомби, оръдия, танкове… Ще стоварваме ударите си там, където противникът най-малко ни очаква…

Със светнали от възбуда очи генералите се разотиват с убеждението, че тази вечер за тях и за Германия е историческа. Тази вечер фюрерът им разкри програмата за настъпление, обеща им подвизи…

Военната машина е задействувана. Чака се само заповед. Текат последните мирни дни…

2 август 1939 година.

— Повярвайте ми — каза Сцилард, — нашата мила Европа е пред война. И най-печалното е, че вашето научно откритие, теорията за относителността, може да бъде използувано не от кого да е, а от онзи, който ни прогони, от Хитлер.

Алберт Айнщайн го слуша угрижен. Светът познава славата му не само на физик, но и на активен противник на фашисткото мракобесие. Принуден да напусне своята родина Германия, сега живее в Съединените щати.

— Но кой на нас ни предоставя правото да убиваме хора с енергия, която е собственост на природата?

— Ние сме принудени да се защитаваме, да защитаваме човешкия род, който е част от природата — отговаря Спилард.

— Хората разбират, че фашизмът е едно израждане на човечеството. То няма никакво бъдеще.

— Да, но фашизмът е факт.

— Един ден той ще бъде изхвърлен от историята и може би дори преди да е създадена бомбата.

— Тогава никой няма да посегне към нея.

— Така ли мислите? Надявам се, че сте искрен?

— Не само мисля, аз съм убеден, че на земята няма да се намери човек, който, без да има необходимост, ще продължи да създава тази проклета бомба — казва Сцилард.

— Но нали необходимостта се определя от хората!

— Ние нямаме друг изход. Ако не искаме Хитлер да подпали света, ние първи трябва да я създадем. А после ще я оставим в музея…

Айнщайн се замисля…

Сцилард вярва, че точно така ще стане. Може би и Айнщайн е повярвал. Може би? Но той отказва да отиде лично при президента. Сцилард го уговаря да подпише послание, което предава на Александър Сакс — неофициален съветник на Рузвелт…

— Нашият свещен дълг на арийци ни задължава, ако трябва, да направим съюз с дявола, но да изясним по най-бързия начин възможно ли е да бъде освободена ядрена енергия от урана! — заяви разпалено Ханс Гайгер.

Същият този Гайгер, на чието име е назован изобретеният от него брояч на радиоактивността.

Известните германски физици, извикани тук, в Управлението за армейско въоръжение, го слушат с особено вълнение. Всички те — и Хартек, и Боте, и Дибнер, и останалите — са, както се казва, проагитирани за уранова бомба, но пред тях се изпречват планини от въпроси… А и на тайното заседание отсъствуват едни от най-авторитетните учени — Хайзенберг и Вайцзекер. Разбира се, по-късно те ще се присъединят към решението на елитната група.

— Ние още не познаваме предпоставките, които биха довели до верижна реакция, въпреки убеждението ни, че тя е възможна. Нека не забравяме, че това е ключът към освобождаването на енергията на делението — казва Хартек.

— Ще рече, че ние не бихме могли още отсега да си представим как би изглеждал например един уранов котел — добавя Дибнер. Боте бърза да се намеси: