Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

В последвалите дебати вземат думата Нойрат, Бломберг и Фрич, които изказват опасения, че Германия още не е готова за война…

Три месеца след заседанието Хитлер снема от пост и тримата.

През декември 1937 г. той подписа «Зеления план» за завземането на Чехословакия. Не послуша Бломберг, който му казва, че вермахтът разполага с боеприпаси само за 15 дни бойни действия! Задава само един въпрос — как ще реагира Англия. Рибентроп разсейва колебанията му. И Хитлер започва да действа. Реорганизира вермахта по такъв начин, че да го ръководи директно. Ликвидира военното министерство и Генералния щаб. Създава Върховно командуване на въоръжените сили, подчинено пряко на него, свой личен щаб.

На 13 март 1938 г. вермахтът преминава държавната граница на Австрия, както се казва в официалното съобщение, по «молба на австрийското правителство». Австрия бе първата държава, която Хитлер заграбва.

През септември германските войски са на чехословашката граница. Но авантюристът Хитлер през тези дни не живее с илюзии.

Окупацията на Чехословакия, си каза той, е последният момент, когато се постига нещо с мирни средства. Блъфовете вече не минават. Бъдещите действия са възможни само с оръжие… Дали ракетите, за които толкова отдавна слуша, не са желаното от него, бленуваното в «Майн кампф» оръжие?!.

— Главната наша цел е А–4 — продължава своя доклад Браун. — По своите характеристики тя превъзхожда всичко създадено до този момент. Дванадесет тона ще летят със скорост 1600 метра в секунда…

— А каква е далекобойността й? — пита Хитлер.

— Ракетата ще доставя един тон боен заряд до цел, отстояща на разстояние 160 километра — казва Браун.

— О, чудесно! — възкликва Хитлер и бърза да зададе следващия, много важен въпрос:

— А кога ще имаме това оръжие? Браун не отговаря направо.

— Необходими са още много опити с експериментални машини. Това ново дело се съпътствува с много неясни въпроси. Ракетата трябва да стане особено послушна и да поразява с възможно най-голяма точност онази, цел която ние пожелаем. Чак тогава е възможно най-бързото и приемане на въоръжение. Това е съвършено непознато оръжие, което крие своите изненади. Надявам се да го имаме след две-три години.

— Две-три години! — повтаря недоволен Хитлер… Срещата завършва в офицерския стол.

В ушите на фюрера още гърми силният рев на ракетните двигатели, които му бяха демонстрирани по време на работа на земята, за да подсилят впечатленията и да неутрализират недоволството му от темповете на работи. Екзалтиран, той вдига наздравица:

— Ние искаме оръжие. Нашето спасение е в оръжието. Ние искаме не какво да е оръжие, а оръжие, което нямат враговете ни. Оръжие, което има само Германия, оръжие, с което германският войник да побеждава. Германският войник, ако иска да има Германия, трябва да воюва, защото войната е най-естественото явление. Войната, това е животът. Аз искам война! Ние всички искаме война, защото искаме да живеем. Да живеем, но не как да е, а като велика нация, като нация на победители!

Сякаш атмосферата от изпитателната лаборатория се е пренесла тук. Въздухът изглежда нажежен, подпален. Под одобрителните възгласи «Хайл Хитлер» фюрерът продължава своята страшна реч за «страшното оръжие», което скоро ще унищожи всички врагове на Германия…

Браун и Дорнбергер изглеждат доволни. Но дълго ли ще бъдат в добро настроение? Тепърва те ще изпитват върху себе си характера на своя любим фюрер!

— Край, Берлин е прекратил износа на уранова руда. Край! — вика зачервен от възбуда мъж на средна възраст, втурнал се в този летен ден на 1939 г. в лабораторията на италианския физик Енрико Ферми в Колумбийскня университет.

Пръв между всички учени в света, Сцилард предупреждаваше за опасността от създаването на фашистка атомна бомба.

На 7 февруари 1939 г. след едно събрание на Американското физическо дружество в Колумбийския университет основоположникът на съвременната концепция за строежа на атома Нилс Бор направи сензационното съобщение, че разпадането на урановите атомни ядра е възможно!

Сцилард веднага пресметна, че при определени условия делението на атомите ще обхване голяма маса уран и може да се получи взрив с чудовищна сила…

На 3 март 1939 г. заедно с Уолтър Зин той извършва прост експеримент, с който доказва, че от урана би могло да се направи атомен заряд. Той е убеден, че светът е в опасност. И не скрива тази своя тревога.