Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Хаосът на мислите и образите постепенно доби строен вид. Допреди малко всички тези образи се сменяха с биенето на сърцето. Струваше му се, че в ушите му звучат думи без особена връзка и особено значение, но сега настъпи успокоение. «Вероятно нощта има тая способност силно да влияе на душевните преживявания, да придава на всичко по-зловеща окраска» — си мисли Браун и се усмихва… Той придърпва завивката.

Март 1939 година.

Духа зъл норд-ост. Шуми и свири в глухите клони на дърветата, които крият от любопитните очи съоръженията на ракетния център «Пенемюнде». Само чайки надничат с любопитство, но никой не им обръща внимание.

Сега погледите на строените германски ракетчици са отправени към скъпия гост.

Майор Дорнбергер рапортува на фюрера…

Хитлер иска лично да види «оръжието с особено предназначение».

В свитата му е професор Бекер, вече генерал-лейтенант. Бекер е този, който увери фюрера, че ракетите са оръжието, което ще им осигури победа. Погледът му е устремен към Вернер фон Браун. Сега неговият любимец трябва да потвърди с факти това, което маститият професор искаше да внуши на Хитлер…

Лабораторията в Кумерсдорф с тридесетте сътрудници е спомен. Тук работят 20 хиляди специалисти. Хитлер очаква да му покажат страшното оръжие. Но той не знаеше, че успехите са повече от скромни.

Групата проектира балистичната ракета А–4. Но ще изпитва общо четири вида експериментални ракети едновременно. Една година след идването в «Пенемюнде» става ясно, че успехите няма да дойдат лесно. Браун включва все нови и нови мощности на Райха.

Фюрерът вижда само една експериментална ракета А–3, която още не може да лети. Преди това Браун прави многократни опити да я изстреля. Ревът й прави силно впечатление, но уви, само след секунди ракетата рухва във водата и скрива тайната на неуспешния старт. Дълго търсят причината. Отново предприемат опити. Но А–3 продължава да се крие в царството на Нептун…

Върху лицето на Хитлер тегне сянка. Мислите му явно са другаде. Стиснал зъби, той мълчи. Необичайно състояние за фюрера.

Беше се върнал от окупирана Чехословакия, нима не беше доволен от блестящия успех на своята дипломация?

Райхът се разширяваше без нито една жертва. Той изтръгва тази територия чрез блъфиране и натиск. А ето сега и ракетната програма се придвижва напред. Но дали ракетите ще бъдат готови в онзи момент, когато вермахтът ще тръгне да завладява нови земи, но вече с жертви?…

На 25 ноември 1936 г. Хитлер сключва пакт с Япония. Към него се присъединява и Италия. Възниква триъгълникът Рим—Берлин—Токио. Силите в капиталистическия свят са поляризирани.

Но Хитлер смята, че в неговата фаланга нещо липсва. В «Майн кампф» той не скриваше мечтите си Англия да му стане съюзник. Тази схема той ще търси до последния час на живота си… Сега мислите му са устремени към Англия. Все му се иска да вярва, че антикомунизмът ще му гарантира поне неутралитет от страна на острова…

По негова заповед на 5 ноември 1937 г. ръководителите на вермахта се явиха в имперската канцелария.

Шишкавият Гьоринг пристигна най-рано от всички. Хитлер му протегна ръка и му каза:

— Събрах генералите, за да ги взривя, особено Фрич. Лоясаха. Сега ще ги проверя колко струват. Обещаваха ми супероръжия. Къде са? Нима това, което ми предлагат досега, е оръжие? А може да не им се воюва?…

Чинно седят имперският военен министър генерал-фелдмаршал Фон Бломберг, главнокомандуващият сухопътните сили генерал-полковник Фон Фрич, главнокомандуващият военновъздушните сили генерал-полковник Гьоринг, главнокомандуващият военноморските сили генерал-адмирал Рьодер и имперският министър на външните работи барон Фон Нойрат.

Хитлер казва тържествено:

— Аз дълго мислих. Не желая моите изводи да се дискутират от плешивите глави в правителството.

Прави пауза, минава покрай масата и се вглежда във всеки поотделно, сякаш иска да провери добре ли го чуват и какъв ефект са предизвикали думите му. Спира се, хванал ръцете си отпред, и продължава:

— Четири и половина години мислих. Това, което ще ви съобщя, е моето завещание в случай на внезапна смърт… Ние се нуждаем от жизнено пространство. Можем да го получим, но само с оръжие и с жертви… Имаме ли оръжието, готови ли сме на жертви? Това са двата въпроса, на които трябва да си отговорим, преди да тръгнем.

Хитлер спира за миг и отново се втренчва във всеки поотделно. В очите на присъствуващите той вижда изненада и объркване. Това го ядоса…