Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Всъщност двамата учени доказват, че е възможна верижна ядрена реакция. Това откритие самостоятелно и почти едновременно чрез различни методи правят и други учени.

Но реакторите и атомната бомба са все още далечна перспектива.

Мъчителният кошмар на Сцилард прониква в научните сфери. Сведенията от Германия едно по едно наливат масло в огъня — тевтонската уранова бомба започва да става все по-вероятна.

Имат ли Сцилард и колегите му основания да се опасяват? Какво знаят те за германските учени, останали в Германия?

В началото на 1939 г. това, което физиците знаят, е още недостатъчно, за да се създаде атомна бомба. Има още много въпроси, на които все още няма отговор. Кой от изотопите на урана може да се дели? Дали уран 238, от който почти изцяло се състои природният уран, или уран 235 който се намира в природния уран в нищожни количества — по-малко от един процент. И колко голямо ще е металното ураново кълбо, за да се самовзриви — тонове, килограми?! Как ще се разделят така фино примесените изотопи. А и верижната реакция, сърцевината на атомния взрив още не е потвърдена експериментално.

Според Бор цялата трудност идва от факта, че само уран 235 би могъл да се дели, а в същото време уран 238 поглъща значителна част от неутроните, така необходими за протичането на верижната реакция. Откъде идва напрежението във физиците, че немските им колеги биха могли да напреднат значително, без никой да разбере това. Знае се, че до този момент няма надежден начин за разделяне на изотопите. Но в този съвсем нов клон от физиката откритията ставаха за броени дни. Никой не се наемаше да гарантира, че на някой няма да му дойде на помощ провидението и той да извика «Еврика!». Тогава скрито би могло да се натрупа достатъчно количество за взривяването поне на една бомба.

От физиците емигранти най-известен в Съединените щати е Ферми. Но той е тук само от няколко седмици. Това обаче не пречи на упорития и изплашен Сцилард да настоява Енрико Ферми да използува цялото си влияние и връзки, за да обърне внимание на военните и политическите дейци в тази непозната и за него страна. Да се срещне и да им обясни ясно и точно каква опасност е надвиснала над цялото човечество.

Ферми се съгласява. На 16 март 1939 г., в деня, когато Германия окупира останалото незавзето в Чехословакия парче земя, той пристига във Вашингтон, за да се срещне и разговаря с началник-щаба на военноморския флот адмирал Хупър. Защо с него? Дотам му стигали връзките на Ферми. Но той не успява да го свари на работа. Странните му обяснения за някаква си уранова бомба предизвикват скрита насмешка у адютантите на адмирала, които го изслушват разсеяно…

— Потвърждава се онова, което предполагах — продължава Сцилард възбудено, разхождайки се между рафтовете, изпълнени с колби, апаратура и други всевъзможни атрибути, необходими на физиците експериментатори… После спира и яростно стоварва своя тежък юмрук върху бюрото на Ферми. Една стъкленица пада и се разбива, но той не й обръща внимание.

— Не, Хитлер не може да ни измами! Защо му беше да окупира Чехословакия? Заради урана. Та нали най-богатите залежи в Централна Европа са в рудниците в Йоа-химстал… Кой знае немските ни колеги сега докъде са стигнали?… Ще ги заставим да действат нашите нови работодатели!… Трябва да се доберем до президента… Отивам при Айнщайн…

Характерни за немските учени по времето на Хитлер са тяхната явна и скрита научна дейност. Всеки един ариец е удостоен с доверието да работи и за отбраната. Това е въпрос на чест. От това ласкателство се ползва и добре известният на научния свят тридесет и четири годишен доктор на науките Курт Дибнер. Когато си почива от лекциите по ядрена физика в Гала, той показва специалния си пропуск на експерт по взривни вещества и влиза в Управлението за армейско въоръжение…

В този априлски ден на 1939 г. Дибнер е в особено настроение. Току-що се е запознал със съдържанието на едно изключително писмо от професор от Хамбургския университет Паул Хартек и от неговия асистент Вилхелм Грот — едни добри граждани на Германия.

Паул Хартек чете мартенския брой на британското списание «Нейчър» и вниманието му е привлечено от статията на Фредерик Жолио Кюри, Халбан и Коварски «Освобождаване на неутрони в ядрения взрив на урана». Той разбира, че в областта на атомните изследвания и по-точно в разработването на проблемите на самоподдържаща се реакция, френските учени са изпреварили немските, английските и американските. Впечатлява го и фактът, че към ядрения проблем проявяват интерес учени от други страни.