Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

10 април 1940 година.

Редките минувачи едва ли са се досещали, че на втория етаж зад масивните прозорци с плътни пердета на зданието, изградено в познатия на лондончани викториански стил, където се помещава Кралското дружество, група английски физици са така близко до идеята за създаване на атомна бомба.

В очакване да започне поредната масирана бомбардировка на фашистката авиация заседава току-що създаденият «Комитет на Томсън».

В Англия напрежението нараства. Хитлеристката пропаганда непрекъснато се заканва, че всеки момент ще започне прехвърлянето на войските през Ламанша. Научната мисъл на острова е заета с най-важната задача — създаването на радари, които да откриват навреме хитлеристките самолети и да задействуват средствата за противовъздушна отбрана. В тази дейност особено активно се включва експертът доктор Джонс.

Научните центрове на Англия напредват и по атомния проблем.

Още през 1939 г. английските физици се надяват за разделянето на изотопите да използуват газодифузионния модел, основан на принципа, известен под названието закон на Грехъм. Този метод се оказва единствено възможност за получаване на уран 235 в големи количества.

Не случайно на заседанието присъствува известният ни вече френски разузнавач Жак Але. Той най-сериозно предупреждава учените да не подценяват работата по атомната бомба в Германия. Неговото конфиденциално съобщение, че там усилено разработват «Проект У» в едно сформирано «Ураново дружество», прави силно впечатление. И може би затова предложението му от името на Жолио Кюри да си взаимодействуват по въпросния проблем е посрещнато благосклонно. Той търси от тях помощ, за да разбере какво представляват учените, които работят в «Урановото дружество», какъв е техният научен потенциал и политическите им възгледи. Много от присъствуващите познават лично физиците на Германия…

Практически от този ден «Интелиджънс сървис» и френското разузнаване обединяват действията си, насочени към изясняване въпроса за състоянието на «Проект У»

Обезпокоените от Сцилард физици чакат решението на президента. От първата аудиенция на Сакс, когато той връчва на Рузвелт писмото на Айнщайн, минават шест месеца. Но нищо не е предприето. Сакс настоява Айнщайн да подпише второ писмо. На 7 март 1940 г. той се съгласява…

Напрежението от Европа се пренася макар и по-бавно и тук, в Съединените щати. Започнала е Втората световна война. Ботушът на вермахта е смачкал границите на много държави в Западна Европа…

Колонията на физиците емигранти посреща с особен интерес освободения от хитлеристите от директорството във Физическия институт «Кайзер Вилхелм» лауреат на Нобелова премия Питър Дибай, известен холандски физик. Той не успява да отговори на всички въпроси, които му задават колегите… Но най-важното той все пак казва. Властите най-неочаквано го извикват и му казват, че лабораториите, в които той се занимава, са нужни за други цели. Той схванал, че тук се готви нещо, свързано с отбраната, и тъй като е чужденец, не го допускат до тайните. Стягайки си багажа, той най-предпазливо успява да научи, че целият институт започва да се занимава само с най-важните задачи, които са поставени от най-високо място. Между тях е изследването на урана…

Сакс е отново при Рузвелт и отново му чете какво казва Айнщайн: «Със започването на войната германските учени засилиха своя интерес към урана. Тревожното е, че изследванията се провеждат в обстановката на най-дълбока секретност…»

Президентът на Съединените щати се съгласява да предприеме конкретни мерки. Машината заработва. През юни 1940 г. той нарежда да се създаде Изследователски комитет за национална отбрана, който да ръководи непосредствено атомните изследвания.

По това време САЩ са най-подходящият оазис за учените от Западна Европа. На едно място се събират такива светила като Алберт Айнщайн, Енрико Ферми, Лео Сцилард и най-близките сътрудници на Ърнст Ръдърфорд и Жолио Кюри. Това създава изключително добри условия атомният проблем да напредне. Още повече че тук не падат никакви бомби.

Но какво става с урановата руда?

През май 1940 г. вермахтът окупира Белгия. По най-бързия начин е намерен и извозен 1200 тона уранов концентрат, т.е. половината от световния запас…

Сенгие е в Ню Йорк, но успява да прехвърли цялата руда добита през последната година в рудниците на Катанга, в Америка. Останалата част от световния запас е предоставен на физиците, които ще реализират проекта за американската атомна бомба…