Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Вернер, за жалост този път отново ще те разочаровам — казва Дорнбергер.

— За кой път, дявол да го вземе. Нима така може да се работи? — отговаря му троснато Браун, досещайки се за какво ще стане дума. Неговите предположения се потвърждават. «В бъдеще „Програмата А–4“ да не се ползва с предимство „висш приоритет“» — чете той в някаква току-що пристигнала заповед.

— И какво ще стане сега?

— Сам знаеш какво, поискаме ли средства, няма да ни ги дадат, поискаме ли срочно нови материали, няма да ги получим…

— И защо е това?

— Не е за казване, но и ти сам можеш да си обясниш. Нали сега сме лятото на 1940 г. и вермахтът напредва. Англия и Франция не се намесват. Войната, както виждаш, може да се спечели и без нашето оръжие…

— Но нали очакванията ни бяха други. Уверяваха ни от най-високо място, че нашата програма е престижна?

— Така е…

— Господин Кюри, дано доживеем времето, когато ще си съобщаваме добри новини. Но сега това е невъзможно… Ето какво искам да ви кажа, водата не бива да попадне в ръцете им… Но защо ви го казвам на вас? Те са вече пред Париж… Оставам вие да прецените какво да скриете и какво да унищожите…

Това е гласът на военния министър Дотри. Денят е 16 май 1940 г. Фредерик Жолио Кюри със своите съмишленици, след като получи норвежката вода, напредна доста успешно в атомните проучвания. Но ето че трябва сега не само да се спрат изследванията, но и да се скрият на сигурно място всички резултати. И докога, това никой не можеше да обещае…

Правителството напуска Париж. Физиците търсят по-благоприятно място, за да продължат работа. Тежката вода пренасят в килията на един осъден на доживотен затвор… Един ден ненадейно се появява Але, съпроводен от научното аташе на британското посолство лорд Софлок.

— Вие и вашите колеги трябва да напуснете незабавно Франция — казва Але на Жолио Кюри. — И непременно с всичките атрибути, необходими за изследванията по проблема.

— Аз оставам. Другото е ваша работа — отговаря му твърдо Жолио Кюри.

Але се разпорежда. Тежката вода заедно с други скъпоценности скрито е натоварена на въглевоза «Брумпарк». И той бързо напуска пристанището. Друг кораб, плаващ зад него, се натъква на мина и потъва. Този факт ще заблуди германските тайни служби…

На 14 юни кънтят ударите от германските ботуши по павираните улици на Париж. На 23 юни 1940 г. Франция капитулира. Походът трае само шест седмици… Хитлер ликува от най-голямата си победа в своята кариера…

— Къде е тежката вода от Норвегия? — пита офицер от абвера.

— Търсете я на дъното в устието на Жиронда — отговаря му спокойно Жолио Кюри…

28 юни 1940 година. Град Динар, Франция.

На тъмнокафявата врата на кметството се чука — Влезте.

— Господине, научих, че се нуждаете от преводачи Зная пет езика говоримо и писмено. Между тях е и немски. Кметът на града с рано побелели коси не свежда очи Пред него е изумително красива двадесетгодишна девойка, която му говори по начин, предизвикващ уважение и респект.

Изминали са само няколко дни от капитулацията на Франция. Две трети от нейната територия са окупирани. В останалата зона е създаден профашистки режим на правителството «Виши».

В град Динар се е настанил щабът на генерал Фон Райхенау. Комендантът иска от кмета да му осигури по най-бързия начин хора, които знаят едновременно френски и немски.

— Вашето име, мадмоазел?

— Жана Русо…

Така младата, надарена с рядка красота французойка постъпва на работа като преводачка в немския щаб. Тя ще има определено отношение към задачата на доктор Джонс…

15 ноември 1940 година.

«Лили Марлен», която грамофонът разлива в офицерския клуб, кара Дорнбергер, седнал на обичайното си специално пазено за него място, да потъва в приятна наслада. Той отпива глътка вино и продължава да подръпва с безкрайно удоволствие от кехлибареното цигаре…

На входа застава Браун с изморен вид. Последните дни непрекъснато е на полигона.

— Вернер, Ковънтри! — го посреща веднага Дорнбергер.

Браун не го и поглежда.

— Господи, какво правя? Първо нека да ти налея. Та погледни се на какво приличаш! — И той му пълни чаша от добре изстуденото вино. Чукат се. Браун жадно изпива няколко глътки.

— Нима вече не си чул? Ковънтри сега не представлява нищо друго освен един съвременен Картаген. Купища развалини. Десет часа непрекъсната бомбардировка. Десет часа! Фюрерът се е отказал да дебаркира на острова. Ще го атакува по въздуха. И сега знаеш ли кое е най-интересното?