Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Сега, когато Хитлер се пресели в главната си квартира «Вълчата бърлога» («Волфшанце») край град Растенбург в Източна Прусия, за да следи отблизо действията на войските на Източния фронт, какво щеше да стане с финансирането на «Програмата А–4»?!…

Скоро става ясно, че на Хитлер сега просто не му е до А–4. Той очаква танковете му да забоботят на Червения площад… Според предварителните му планове това ще стане само след някакви си три месеца. Войските му ще завземат Астрахан, после Архангелск и ето ги пред Урал.

Авиацията му е необходима само в началото. После ще я прехвърли да се справи с острова. А–4 не му трябва. Парите за нея да се предоставят на самолетостроителните фирми… Ето защо Браун посреща настъплението на Изток не особено въодушевен…

През тази септемврийска нощ на 1941 г. Хайзенберг и неговите най-близки сътрудници остават до късно край експерименталния уранов котел. Възбудата е достигнала до краен предел. Очакват най-важния резултат на работата им през последните години…

Хайзенберг още в края на 1940 г. строи първия реактор край Берлин, След това групата се разделя и се строят няколко реактора в Лайпциг. Търси се експериментално потвърждение за възможността от верижна ядрена реакция, първата крачка към атомната бомба. Урановият завод на фирмата «Дегуса» получава уранов окис от фирмата «Ауергезелшафт», за да произведе първите метални брикети, годни за строителството на реактори. Всеки месец скрито от завода се извозва по един тон метален уран. От него тепърва предстои да се отдели уран 235. Това е проблематичен въпрос, но физиците на Германия виждат пътищата за получаване на заряда за атомната бомба.

— Господа, ние сме пред историческо събитие — казва Хайзенберг и дава знак да се включи апаратурата… След известно време приборите показват, че заложената маса уран в реактора дава значително по-голямо количество неутрони, отколкото са погълнати.

Върху лицата на присъствуващите играят отблясъци от осцилоскопа.

— Това е! — казва Хайзенберг, сякаш нищо не е станало.

На «Урановото дружество» му става ясно какво количество уран и тежка вода ще са нужни, за да започне истинска верижна реакция… Преди повече от една година Карл-Фридрих фон Вайцзекер е установил теоретично, че уран 238 в атомния реактор трябва да се превръща в нов елемент, аналогичен по свойства с уран 235.

На върха на перото той самостоятелно открива елемент, който американците по-късно наричат плутоний, и обосновава възможността за неговото използуване в качеството на заряд за атомна бомба…

Германските физици се насочват към строителството на множество атомни реактори — уранови котли, както ги наричат…

Само два месеца преди главния експеримент на Хайзенберг, на 15 юли 1941 г., Томсън прави доклад до британското правителство. В него той предупреждава, че е възможно в края на войната да се създаде атомна бомба. Английският физик съобщава дори и количеството на критичната маса уран 235. Той пояснява, че ако бъде произведен чист уран 235 и парчетата бъдат съединени, ще последва самопроизволен внезапен ядрен взрив. В неговия доклад има предложение как да се произвежда плутоний и идеи за промишлено предприятие, в което да се разделят изотопите и да се получава уран 235…

Когато лорд Чаруел се запознава с доклада, казва на премиера:

— Сър, ние не бива да се бавим!

— Какво ще правим с нашите съюзници отвъд океана? — пита го Чърчил.

— Ще си позволя да ви припомня, че още преди една година ние им предложихме обмяна на информация. С тази цел изпратихме доктор Тизард. Когато той им поясни, че може да получаваме уран чрез газова дифузия, те не му обърнаха внимание.

— Но това беше през 1940 година.

— Имате право, сега те са изпратили физици, които да ни проучват. Между тях е един от доста свестните — Пеграм. Пуснахме ги в университетите в Кембридж, Бирмингам и Ливърпул.

— И какво?

— Те признават, че ние сме отишли много напред, особено в прилагането на най-новите открития във военната област, включително радара и атомната бомба… Те вече са убедени, че им трябваме, и ще ни предложат сътрудничество.

— А ние?

— Сър, ние не можем да се лишим от помощта им, особено сега, когато ще изпитваме все по-големи трудности от бомбардировките на германците по въздуха. Но искам да ви предупредя. Аз имам едно правило, което не искам непременно да ви натрапвам. Но няма да се стесня да го споделя с вас: «Доверявай се на съседа, но не оставяй съдбата си в негови ръце!»