Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Чърчил го слуша намръщен, свъсил вежди. Той, разбира се, няма нищо против правилото на своя съветник, но обстоятелствата го заставят да действува по друг начин.

— Ние не можем да крием нашите постижения от американците.

— Точно това е неприятното… Ще им дадем, но и ще си искаме… Първо, ние ще си създадем организация за разработване на атомната бомба и после ще се пазарим…

Американските учени се връщат от Англия. С тях пристига англичанинът доктор Олифант… Физиците, които и без това са силно разтревожени, получават нови доказателства за възможността атомната бомба в Германия да стане реалност, преди тук да са предприели нещо определено…

Тази информация достига до американския президент.

Той много внимателно се запознава с предоставения му доклад на английския физик Томсън до британското правителство и с програмата, която Чърчил е приел. Той остава с впечатление, че англичаните са отишли много напред. От данните личи, че на тях им е ясно как най-бързо може да се създаде атомна бомба. Рузвелт не пропуска и съобщението, че Англия е готова да вложи милиони в тази работа, а нейните учени да споделят всички свои разработки с американските си колеги…

«А Хитлер — си казва Рузвелт, — какво прави Хитлер? Може би е напреднал.» И той си спомня, че от онова първо писмо на Айнщайн трябва да са минали две години…

На 6 декември 1941 г. президентът на САЩ взима решение за три-четири години да се създаде атомна бомба.

По някаква ирония на съдбата на другия ден 350 японски самолета внезапно атакуват Пърл Харбър и унищожават ядрото на Тихоокеанския флот на САЩ, който се намира на неговата главна база.

Ето как и САЩ вече не са неутрална държава, а участник във Втората световна война.

А Лоурънс и Юри вече са разработили и метод за отделяне на уран 235 чрез центрофугиране и чрез газова дифузия.

— Сър, не намирате ли, че Германия сега прилича на здание без покрив? — продължава мисълта си доктор Джонс, като гледа изкосо към своя събеседник лорд Чаруел.

Навън е зима. Наближава краят на 1941 г., която носи много преживявания за Британската империя. Хитлеристкият вермахт дълбоко се е врязъл в територията на Съветския съюз… В началото на декември 1941 г. нещата започват да се променят. С контранастъпление Съветската армия отблъсва агресора от Москва… Доктрината за «блицкрига» търпи крах… Англия си отдъхва. Но заплахата си остава.

На 7 декември Япония напада Пърл Харбър, атакува и английската база в Малая. На 8 декември Великобритания обявява война на Япония. На 11 декември Германия и Италия обявяват война на САЩ. Това е радостна новина за Чърчил и той ликува. След като има договореност със Съветския съюз и Съединените щати, той добре разбира, че Англия ще оживее…

Лорд Чаруел, седнал в кожено кресло с висока облегалка до камината от сив мрамор, полуобърнат към своя гост, примижал се вглежда в червеникавите игриви пламъчета на догарящите сухи дърва и си мисли:

«Накъде води разговорът Реджинълд — Виктор — Джонс?»

Той се отнася с изключително доверие към своя колега. Навремето именно той го беше препоръчал на Уинстън Чърчил като човек с остър и аналитичен ум, годен за работа във военнотехническото разузнаване.

Лорд Чаруел отдавна работи при Чърчил, още от времето, когато той беше главен лорд на адмиралтейството, т.е. командуваше военноморския флот на Англия.

Главният лорд се интересуваше от много въпроси. Той беше уверен, че неговата осведоменост не е само израз на празно любопитство, а ще се окаже твърде полезна за кариерата му. Ето защо създаде специален отдел с началник дългогодишния най-близък съветник по научните въпроси професор Линдеман и му осигури достъп до официалната информация, която той ползваше като член на военния кабинет.

А сега професор Линдеман, станал вече лорд Чаруел, с отдела си обслужва министър-председателя.

— Колега, не зная накъде клоните, но се страхувам, че сте прав. — Тънката струйка дим, която извира от пурата на Чаруел, бърза да се провре покрай горния ръб на зиналата камина и да изчезне. Същото иска да направи една навреме дошла му мисъл, но той я връща.

— Източният фронт приковава към себе си всички военновъздушни сили на Германия и слава богу…

Тези азиатци, руснаците, когато им свършат патроните блъскат самолетите си в машините на прославените немски асове. Не разбирам тази саможертва, но се прекланям пред нея. Народ, който има такива мъже, трудно може да бъде победен. И тук има един любопитен момент. Известно е, че самолетите се произвеждат по-бързо, отколкото летците. Нещата вървят на добре за нас. Много скоро Гьоринг няма да има достатъчно екипажи за бомбардировачите си…