Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Що се отнася до реакторите, историята ще покаже, че Хайзенберг ги строи и успешно получава нови неутрони, превишаващи количеството на погълнатите. Но той не прави следващата крачка: да построи реактор, в който новополучените неутрони да са поне два пъти повече от погълнатите. Тогава е щял да се доближи до техническата идея за построяване на атомната бомба…

«Зелените каски» слушат с удивление непонятните за тях обяснения.

— Чувал съм, че една уранова бомба може да опустоши цял град — казва фелдмаршал Милх. — И щом като това ще е уранов котел, може ли той да се пусне над целта със самолет?

— По нашите представи това не би могло да стане. Но може да се конструира апарат, който да се движи над водата или под водата — отговаря Хайзенберг.

Военните си шушукат. Те не вярват. За тях това не е възможно. Що за уран ще е това, какви са тези неутрони, които според теорията на вероятностите ще поддържат някаква си непонятна за тях реакция?…

Шпеер прекратява безплодните дебати и бърза да уточни:

— Можем ли да се надяваме, че ще имаме бомбата след половин година, или по-рано?

— В никакъв случай — отговаря категорично Хайзенберг. — До този момент ние виждаме пътя за създаване на «уранов котел», който би могъл да се използува за военни цели, но това оръжие ще струва скъпо и ще отнеме много време. Както вече обясних, ще ни бъде необходим уран 235. Но ние не само го нямаме, не само не знаем дали предлаганите методи за получаването му ще са ефективни, но не знаем колко пари ще струват огромните индустриални съоръжения. На пътя ни застават и други трудности от технически характер, които не можем да предвидим. Необходими ни са метален уран, тежка вода и чист графит в количества, които ние не си позволяваме да искаме от и без това натоварената ни със срочни заявки за фронта промишленост…

Присъствуващите шумят. Не е лесно на фашистките босове да «видят» урановата бомба и в същия момент тя да се стопи пред очите им като мимолетно видение. Те вече не слушат Хайзенберг…

— Но ако все пак ви бъдат предостави всички необходими средства, бихте ли могли да обещаете нещо по-конкретно? — пита отново Шпеер.

— Ако изследванията се движат в нормален темп с абсолютна защита на промишлените съоръжения от действията на противниковата авиация, резултати са възможни след няколко години — отговаря Хайзенберг.

Аудиторията зашумява отново.

— Но това е твърде неприемливо — казва накрая Шпеер…

В списъка на срочните програми, които той ще докладва на Хитлер, проектът за «уранова бомба» преминава на шестнадесето място…

— От А–4 може да се получи добро оръжие за Райха, но е досадно, че пехотинците претендират за крила.

Това бяха думи на Гьоринг, който седеше изтегнат в мек фотьойл, обкръжен от два едри булдога, втренчили очи в госта — генерал-инспектора от военновъздушните сили Милх.

Милх заедно с Шпеер беше присъствувал на последните изпитания на А–4 и сега беше дошъл в замъка Каринхол, за да сподели впечатленията си с главнокомандуващия военновъздушните сили.

— Гледката не беше приятна. Ракетата се издигна, но веднага след това падна близо до нас.

— Трябвало е да ви удари по главите — казва недоволен Гьоринг и продължава да гледа пред себе си, сякаш освен него тук няма никой.

Мислите му го водят към Москва, където за пръв път немската ударна мощ се спъна. Фюрерът прогонва главнокомандуващия сухопътните сили Браухич и сам поема командуването, сваля от поста и други генерали. Гьоринг също изпита недоволството на фюрера, но сега го вълнува друго — стори му се, че Хитлер сякаш се страхува! Все по-често започна да анализира странностите на своя фюрер, който стига дотам да твърди, че и Христос бил ариец!

След зимната кампания 1941–1942 г. фюрерът престана да се хвали с «окончателната победа». За пролетта и лятото той имаше ясен план — към Кавказ, Ленинград и отново към Москва… «И преди нас са водили стогодишни войни» — каза си тогава Гьоринг. — Важното е кой ще ги довърши.

Английската авиация сякаш възкръсва. На 23 март 234 английски самолета бомбардират немското пристанище Любек. Фюрерът го извиква и го ругае.

— Баби, ще ви натикат в мишите ви бърлоги! Страхливци! И защо бомбардирате пристанищата им? Ударете ги по цилиндрите им. Само тогава джентълмените ще се впечатлят. Изтребвайте ги!… Душете ги в скривалищата им!… Сривайте музеите, театрите, замъците… Културна Англия ще изтръпне от страх, че на нейно място ще остане само пепелище…