Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Гьоринг е съгласен с фюрера и щеше да изпълни заповедта му. Но самолетите не му достигат. Най-елитните му полкове летят на Изток, там се топят ескадрилите му, загиват най-добрите му асове…

— Ние не можем повече да губим летци — казва най-после Гьоринг.

— Освен ако пуснем самолетите сами да се сражават! — отвръща му Милх.

Гьоринг го гледа недоволен: — Шегите ви са неуместни.

— Там в «Пенемюнде» създават нещо много любопитно. Проста работа — оживи се Милх. — Представете си самолет без кабина. Движи се от много оригинален двигател, който чисто и просто представлява една тръба. Отпред постъпва въздух. Свива се и в този момент в него се впръсква гориво. Подава се искра, запалва се, образуват се газове, те затварят специалния клапан на предния отвор. Струята газове се устремява назад, създава реактивна сила, която тласка самолета напред. Нищо повече. Тези взривове се повтарят един след друг непрекъснато… Една от ракетите А–4, която още не лети нормално, струва 300 хиляди марки, а този самолет снаряд ще струва само 80 хиляди марки. Но ще носи същия боен заряд на същото разстояние.

— Това е любопитно — изправя се Гьоринг и започва да се разхожда из кабинета, следван от двата булдога. — Какво можем да очакваме?

— Обещаха ми през декември тази година да го приемем на въоръжение.

— Това и вие ми обещавате, нали, Милх? — казва му Гьоринг с поглед към прозореца. После се извръща: — Не бихме ли могли А–4 да вземем при нас? Тя има крила и лети във въздуха, значи е от военновъздушните сили. Или да я оставим на «проклетата пехота»?

— Всичко ще се изясни, когато им покажем безпилотния самолет — отговаря малко объркано Милх…

На 40 километра западно от Лондон сред многото разпръснати по тези места средновековни замъци е и един стар манастир, строен през 13 век. По време на войната тук, в Медменхъм, графство Беркшир командуването на кралските военновъздушни сили е дислоцирало важно подразделение от военновъздушното разузнаване. Неговата дейност е свързана с тайните на «Пенемюнде». Тук опитни дешифратори изучават аерофотоснимки, направени от разузнавателни самолети.

Един ден по установения ред в манастира попада много характерна снимка, направена на 15 май 1942 г. от един твърде съобразителен пилот на «Спитфайър». Тъкмо се връщал от разузнаване на военноморската база «Свинемюнде», той зърва сред гъсталаците на остров Узедом неизвестно нему летище. Нищо не му коствало да го подмине, това не му влизало в задачата. Но находчивият летец само натиснал бутона и на фотографията останали за историята любопитни обекти. Защо за историята? Защото в този момент те са дешифрирани като някакви си «строителни работи» и снимката отива в архива. Никой от сътрудниците не е предполагал колко работа е можела да свърши тази снимка в ръцете на доктор Джонс. Пък и той не е знаел за нея. Ето защо странните пръстенообразни кратери и множеството здания в строеж не дават нищо на английското разузнаване. Нито пък следа, по която да се насочи вниманието. Очите на дешифровчиците се оказали неподготвени за тази изненада…

На остров Узедом е топъл есенен ден. Слаб вятър духа към морето. Бавно капят пожълтели листа. Нищо не подсказва за напрежението, обхванало изпитателите. На полигона «Пенемюнде-ост» всеки момент ще се случи нещо.

Браун гледа сребристата тринадесеттонна пура, висока четиринадесет метра, която е обгърната в бяла непрозрачна пара. Това е втечненият кислород, който се затопля и излиза от предпазния дренажен клапан. Другият компонент на горивото, с което е заредена А–4, е етилов спирт. Калориите, които отделя тази комбинация, са много по-големи от калориите на барута. Ето защо Браун мечтае да създаде ракета с течно гориво. При равна маса тя ще лети на по-голямо разстояние и ще носи по-голям боен заряд.

Той не е предполагал, че групата му ще се занимава толкова дълго време с А–4. Досега работата им се съпровожда от нескончаем низ неуспехи… Ракетите се взривяват още в самото начало на полета. Ту двигателят не работи нормално, ту някой жироскоп от системата за управление подава грешна команда и ракетата се отклонява.

Днес, 3 октомври 1942 г., Браун иска да вярва, че всичко ще бъде наред и ще може най-после да даде на фюрера новото оръжие.

От юли тази година при Сталинград се водят ожесточени боеве. Вермахтът потапя ботушите си във Волга. Пътят към нефта на Русия изглежда открит. Браун иска в чест на тази победа да подари А–4 на Хитлер. Той поглежда часовника си. Време е. Вмъква се в защитния блиндаж. Група конструктори с нетърпение чакат да разберат какво са постигнали. Артур Рудолф, застанал на пулта, чака знак. Браун махва с ръка и той натиска главния бутон.