Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Силен рев оглася пущинаците наоколо. Вихрушка ослепителен блясък пленява очите на Браун и той сякаш спира да мисли…

Ракетата бавно, лениво, сякаш без желание започва да се повдига, а после бързо и още по-бързо се понася нагоре. Но… в един момент тя се губи. Стори му се, че пламъкът от двигателя изчезва.

«Нима отново неуспех!» — мисли си с горчивина Браун.

От високоговорителя се чуват гласове — команди, доклади…

Браун беше престанал да ги чува… Напуснал бункера, той гледа с бинокъла нагоре безмълвен, неподвижен… Но ракета не пада, значи продължава да лети! Ще развие скорост 1500 метра в секунда и след като се издигне на 90 километра височина, ще започне да се спуска по балистичната си траектория, за да преодолее разстоянието 190 километра… Това е тя, неговата ракета! Ще кажат скъпа е! Да, скъпа е, защото над 30 хиляди детайла трябва да се изработят прецизно. Но затова пък излети ли, никой не може да я спре… Онези с крилатите играчки не могат да го конкурират. Та нали този сляп и глупав безпилотен самолет ще бъде разстрелян във въздуха от всеки що-годе свестен английски изтребител!…

Когато Браун отпива от шампанското в чест на успеха, му съобщават, че А–4 се е взривила на 4 километра от целта…

Споглеждат се с Дорнбергер. Да, разсейването е голямо…

Денят е 19 ноември 1942 година. Два взвода от парашутнодесантните части със специално предназначение се настаняват в два огромни планера. Предстоящата операция за тях е нещо съвършено ново и непознато. След малко на буксир поемат нагоре, влачени от два английски бомбардировача «Халифакс». Шотландия остава далече назад, когато ги застяга буря. Екипажите нарушават заповяданото радиомълчание и съобщават за бедствието…

— Сър, няма никакво съмнение, че германците напредват по урановия проект…

Чърчил няма намерение да прекъсва и да спори със своя съветник лорд Чаруел, както правеше обикновено. Той е получил достоверни сведения от разузнавателното управление на министерството по въпросите на икономическата война, според които германците искат от фирмата «Норскхидро» да произвежда 1360 килограма тежка вода в годината. И това беше преди две години, а сега те настояват производството да достигне до 4530 килограма.

— Тежката вода — продължи Чаруел, — това вече всеки го знае, е най-добрият забавител на неутрони и следователно най-идеалното вещество за един уранов котел. Ако те се снабдят с достатъчно количество тежка вода и пуснат в действие своите котли, които, надявам се, вече строят, ще ни изпреварят. Те ще натрупат в тях вещество, което е най-подходящо за бомбата… Настоявам за незабавни действия.

— Но те нямат заводи за тежка вода.

— Засега нямат. Но трябва да сме внимателни.

— Какво предлагате, лорд?

— Да бомбардираме заводите в Норвегия… Торнстед, норвежкият физик, който е строил завода, настоява това да стане само чрез диверсионни групи, тъй като една бомбардировка ще нанесе повече поражения сред населението, отколкото на завода. Германската противовъздушна отбрана на Норвегия няма радари, а само звукоуловители. Ето защо десантниците летят на планери. В същото време една група норвежки патриоти «Лястовичка», която се намира в района на Рюкан, има задача да предава сведения за времето и да посрещне десанта.

Операцията е крайно опасна. Пред планерите са норвежките каньони. Дори няма място къде да се кацне. А бурята продължава!

Първият бомбардировач влекач се разбива. Оцеляват четиринадесет парашутисти. Втората машина скъсва въжето и бърза да се прибере. От нея оцеляват девет англичани.

«Лястовичка» търпеливо чака, изпращайки съобщения, без да знае, че немците вече са разстреляли парашутистите…

Няма данни, които да доказват, че американското или английското разузнаване са добре осведомени за съдбата на германския «Проект У». Съвещанието в квартал Далем на 4 юни 1942 г. и прехвърлянето на програмата за урановата бомба на шестнадесето място остават добре скрита от немците тайна. Затова пък в Америка треската, този път за осъществяване на верижна реакция, е достигнала своята кулминация.

В едно тъмно здание на Чикагския университет Енрико Ферми и съмишлениците му всеки момент ще задействуват своя реактор от уран и чист графит…

Тук вече никой не се съмнява, че и в Германия действуват. Кой пръв ще запали своя атомен реактор и пръв ще взриви атомната бомба?

— Тръгне ли верижната реакция, получим ли необходимото ни количество неутрони, ние доказваме, че бомбата е възможна — пояснява Ферми много преди този ден на своите приятели емигрантите. — А бомбата не е нищо друго освен строго определено количество уран 235, внезапно събрано на едно място. Получи ли се критична маса, моментално ще последва ядрен взрив… И още нещо, в нашия реактор ние очакваме, че от безполезния уран 238 ще получим плутоний, един отличен компонент за бомба…