Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Джонс имаше вече конкретно решение…

— Господин президент, моите предложения се основават върху доклада на генерал Гроувс и на Опенхаймер.

— Право да си кажа, Хенри, от самото начало на тази работа си мисля, че ние се занимаваме с нещо, за което един ден ще ни упрекнат, че само сме похарчили сума пари — казва Рузвелт.

Военният министър на Съединените щати Хенри Стимсън в този юнски следобед на 1943 г. беше дошъл да докладва на своя президент за състоянието на проучванията по атомната програма, която на 13 август 1942 г. беше получила прикриващо название «Проект Манхатън». Рузвелт беше отделил от специалния президентски фонд за особено важни и тайни начинания доста пари. Но те очевидно не стигаха. Ето защо Стимсън искаше да убеди президента средствата да нараснат до почти неограничени размери, което за Съединените щати беше нечуван прецедент.

— Изделие С–1 е на път да бъде създадено, но технологиите, които предвиждат получаването на уран 235 и плутоний, поглъщат много повече средства от предвидените.

— И чия бе идеята тази гвардия да се изнесе горе в непристъпните планини на Лос Аламос?

— Като младеж Роберт Опенхаймер се е лекувал по тези места.

— Някъде там се намират «Планините на Христовата кръв». Мисля, че дори съществува легенда. Нали там снеговете са вечни. Когато испанците се изкачили, пред тях се открило великолепието на острите зъбери и от слънцето снегът изглеждал кървав. Тогава те решили, че Спасителят им напомня за своята жертвена смърт…

Рузвелт ставаше разточително многословен в моментите, когато искаше по-добре да обмисли решението си. Той обичаше да говори обикновено. И в този момент би могъл да обясни на своите съграждани по радиото, както го правеше в традиционните си «беседи край камината», какви трудности изпитва нацията. Щеше да им каже: «Приятели мои, виждате ли, ето дори провидението ни насочва към изпълнение на дълга. Ние сме заставени да се трудим над това оръжие само защото някъде там, отвъд океана, други преди нас са започнали работа над него и могат да превърнат света в ад, ако им се удаде да го създадат първи…»

Може би Рузвелт е искал да им го каже, но никога не е считал, че това е възможно. Програмата за създаване на атомна бомба се реализира тайно от строго засекретени учени и специалисти там, в закритите градове Ок Ридж и Хънфорд. Писмата си те получават на адрес: «Армия на САЩ, пощенска кутия 1663»…

— Е, и какво, карат си ските тези младоци, а ние тук се чудим как да им измислим още средства, за да ги пропилеят, нали!

— Разбирам шегата ви, господни президент. Но Опенхаймер вече конструира атомна бомба. Скоро в Ок Ридж ще заработи завод, който ще му осигури първите порции уран 235 за бомбата. Предварителните експерименти отдавна са история. Те пристъпват реално и към натрупване на плутоний в реакторите на Енрико Ферми. А това значи, че бомбата скоро ще бъде почти готова.

— Почти, Хенри, почти… Добре, убедихте ме… Вече сме се хванали на хорото…

На конференцията през август 1943 г. в Квебек Чърчил и Рузвелт решават много въпроси, между които да започне подготовката за откриване на втория фронт с кодово наименование на операцията «Оверлорд». В същото време става дума и за атомната бомба.

— Както и преди, ние нямаме никакво намерение да крием каквато и да била информация, свързана с научните разработки на нашите специалисти по този така важен въпрос — каза Чърчил.

Министър-председателят на Англия имаше предвид разговорите, които той води с Рузвелт на 20 юни 1942 г. във Вашингтон. Още тогава той се съгласи Англия с научния си фронт да окаже пълно съдействие на Съединените щати в създаването на атомната бомба.

— Но сега този въпрос не стои — отвърна му Рузвелт.

— Така е.

Англия, и да искаше, не беше в състояние да развърне активна програма за създаване на атомна бомба. В условията на непрекъснатите бомбардировки на германската авиация никой не можеше да гарантира, че един новостроящ се завод ще остане скрит и непокътнат.

— Тогава е добре да се договорим за движението на информацията.

— Аз мисля, че той се решава от само себе си — каза Чърчил. — Чия е информацията? Наша и ваша. Следователно никой друг няма право над нея.

— Нито французите, които все пак ни помагаха?

— Нито те — отсече Чърчил.

Не се споменава Съветският съюз, защото това се разбира от само себе си.

В Квебек двамата ръководители слагат подписите синод съглашение, в което се договорят да работят съвместно над атомната бомба и да не показват резултатите на никого…