Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

Дънкан Съндис съчетава военния си опит от командуването на ракетен полк с министерския си ранг, плюс директния достъп до средите на научните съветници.

Получил задачата да разузнава германските ракети и да координира дейността на разузнавателните органи на всички видове въоръжени сили в тази област, Дънкан Съндис на специално заседание извиква най-близките си съветници да разпределя задачите.

— Аз се заемам с военнопленниците, аерофоторазузнаването и агентурата. Доктор Джонс, вие ще следите какви задачи получават радарните постове на немците, кой обслужва експерименталната база — откъде какво се транспортира. Най-подходяща задача за доктор Кроу са преките експерименти, които той би могъл да извърши с лекота. Моля ви, изненадайте ни с един предполагаем конструктивен вариант на ракета… Когато бъдете в състояние да докладвате за нещо съществено, незабавно ме уведомете. По най-бързия начин ние трябва да си създадем възможно най-точна представа за военните ракети на центъра «Пенемюнде»…

Комитетът, ръководен от Съндис, бързо активизира своята дейност.

Скоро над Узедом отново лети разузнавателен самолет. Дешифрират снимките, но изпадат в заблуждение. Стартовите устройства за самолетите снаряди (оръжието Фау–1) определят като «насипи под наклон» за отводнителни работи. Хангарите за сглобяване на балистичните ракети А–4 (оръжието Фау–2) са взети за предприятия, които произвеждат азот!

Германците нарочно снабдяват една електроцентрала с диморазпръскващи устройства, за да не може от въздуха да се установи, че тя работи. Английските експерти не са и подозирали, че зданието до електроцентралата е завод за втечнен кислород. Ако знаеха това, те веднага щяха да се досетят, че става дума за ракета с течно гориво…

(Капитан Кени дори е открил една Фау–2, без да знае това. Неговият доклад го потвърждава: «Вижда се предмет с дължина около 14 метра, обгърнат в облак бяла пара.» Дешифраторът не е бил подготвен, за да разбере, че парата представлява кислород. Ракетата Фау–2 се е зареждала с течен кислород, съхраняван до този момент при ниски температури. При зареждането той се загрява. Известна част придобива естественото си газообразно състояние. И за да не се взриви резервоарът, кислородът излиза навън през дренажните клапани във вид на пара. Ако самолетът малко се е забавил, той е щял да снима самия старт на ракетата.)

«Москито» отново лети с камерите към острова… В анализа на аерофотоснимките се казва: «Вижда се елипсовидно земно съоръжение, към него води железопътна линия. Върху един вагон лежи продълговат цилиндър.» Каква ирония на съдбата! В този момент Браун изстрелва поредната ракета Фау–2…)

В своя доклад пред Министерския съвет Съндис включва всички тези данни заедно със заключенията на специалистите: «„Пенемюнде“ представлява експериментален военен център. Няма данни, които да подсказват, че той функционира. Възможно е всеки момент комините на електроцентралата да задимят и да започнат активни експерименти по създаване на нови видове оръжия, вероятно предназначени за бомбардиране на Англия… Предлагам да се попречи на тези намерения. Остров Узедом да бъде бомбардиран. В никакъв случай не бива да чакаме противника да създаде ракети или други нови средства и Лондон да стане обект на нападение. Настоявам да се нанесат въздушни удари и по строителните площадки по френското крайбрежие. Дешифраторите да се заемат още веднъж с всички снимки, направени от началото на годината… Да се проведе ново въздушно разузнаване на всички обекти, които се намират в радиус 200 километра от Лондон…»

Дебатите продължават…

Чърчил слуша и от време на време нервно рови с ръце под широките си ревери. Той може да надприказва всички, но този път е особено мълчалив. Дали не беше наясно по въпросите? Трудно е да се предположи. През целия си живот той е бил изключително осведомен. Може би беше обсъдил в тесен кръг нещата, нали докладваше неговият зет… А сега думата взе личният му съветник лорд Чаруел.

Чърчил видимо не бърза да вземе страна в тази тъмна история, проточила се твърде дълго време — четири години. Това не е добре за него като премиер и военен министър. «Ако немците не разработват това оръжие, тогава те се стремят да раздухат слуховете по принципа „Една бабичка казала“ с цел да ни сплашат — си казва Чърчил. — А може и да имат вече нещо. И в двата случая този въпрос не бива да става достояние на масата.» Чърчил изработва решение за заключителното си слово.