Тодор Андреев - Крахът на аферата „Фау“

— Сами ще се убедите пред какви неизвестни се намират нашето разузнаване и нашият Генерален щаб. На тези въпроси е ваша помощ сме длъжни да дадем отговор, и то в най-скоро време.

Само преди един месец генерал Най се беше съгласил да подпише официална справка за разработваното в Германия ракетно оръжие, която разузнавателните органи му бяха подготвили. Днес той реши да я предостави на най-близките научни консултанти. От този ден въпросът за германското ракетно оръжие получаваше по-голяма обществена гласност. Но все още в рамките на строго проверени хора.

На следващия ден пред заседанието на заместник-началник щабовете на видовете въоръжени сили Най настоява «Пенемюнде» да се подложи на бързо и много внимателно разузнаване от въздуха. Заедно с това да се опипа цялото крайбрежие на Ламанш.

— Нека пилотите да търсят стартови устройства… Какво представляват те, ние още не можем да твърдим с положителност. Във всеки случай най-вероятно това ще са метални съоръжения, които трудно биха се маскирали по простата причина, че върху тях все пак ще стоят самите бойни летателни средства. Освен ако не им готвят маскировъчни чадъри, които да се отмятат преди старта — говори Най.

— Предлагам — казва накрая той — по въпроса за ракетите да бъде информиран вече и самият премиер…

Но съгласно законите на английската субординация това можело да стане само ако началник-щабовете се съгласят. Най измъква от тях съгласие. Нещо повече, те решават, че е време усилията на различните разузнавателни органи да се обединят. Тогава Най им предлага кой да оглави тази дейност.

На 15 май генерал Исмей, личен представител на Чърчил в комитета на началник-щабовете, докладва на премиера:

— Сър, началник-щабовете смятат, че трябва да ви осведомят за ракетното оръжие на Райха. Независимо че липсват подробности, те смятат, че ракетите са факт. Настояват да не се губи време за установяване на всички данни, а да се предприемат незабавни контрамерки. Според тях най-бързи резултати могат да се очакват, ако бъде назначен един водещ изследовател, способен да ръководи научно-разузнавателните съветници. На вашето внимание се предлага кандидатурата на подполковник Дънкан Съндис.

Когато Исмей споменава това име, Чърчил го поглежда хитро.

— Виж ти!

До вечерта той дава съгласието си…

Кандидатурата на Съндис всъщност е предложена от генерал Най, който разсъждава така: «Кой трябва да оглави разузнаването на тайното немско оръжие? Може би човек на „Интелиджънс сървис“, който да опипа почвата. Но работата може да се проточи и да ни изненадат. Тогава да потърсим един предприемчив специалист, който се обляга на сътрудниците си. Но няма ли той да изпадне в прекалена леност и да изключи себе си от работата. Не, този човек трябва да има собствено мнение, собствена ориентация в тази сложна и доста заплетена история… И най-важното, този човек трябва да е много близък с „Даунинг стрийт“, за да има кураж да отстоява мнението си. А това може да бъде само един човек — зетят на премиера.»

Дънкан Съндис е парламентарен секретар в министерството на въоръжението. Онези, които добре го познават, смятат, че тази длъжност не е за неговия характер… Той е служил в противовъздушната отбрана на Норвегия, където кампанията на съюзниците се проваля. След това го назначават за секретар във военния кабинет. Той не скрива, че канцеларската работа му е противна. След три месеца се измъква и постъпва в Кралския флотски състав за подготовка на кадри.

Съндис е квалифициран пилот с рискован епизод в биографията си. Катастрофира, самолетът се разбива. Той е изхвърлен със запалени дрехи. Спасява се по чудо.

Кандидатствува за парашутните части, но по възрастови причини не го приемат. Назначават го за командир на Първи британски експериментален ракетен полк, дислоциран в Северен Уелс, въоръжен с 3-инчови невъртящи се ракети с твърдо гориво, създадени от доктор Кроу.

Една злощастна нощ шофьорът на подполковник Съндис заспива на волана, автомобилът се разбива и Съндис получава почти пълно обездвижване, от което ще страда цял живот. След три месеца на легло пред перспективата да загуби и двата си крака или да живее в постоянни болки и дискомфорт той избира второто. Така кариерата му сякаш залязва.

Той е член на Парламента от 1935 г., когато за пръв път се среща с мис Диана Чърчил, неговата бъдеща съпруга.

Връща се в Камарата на общините. Става финансов секретар във военната канцелария и е член на парламентарния секретариат. На този пост той отговаря за всички военни изследвания и производства, разполага с целия британски научен потенциал.