Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Груев, Бендерев и Радко Димитриев прекараха нощта повечето в телеграфната станция. От гарнизоните пристигнаха благоприятни известия: къде клетвата бе положена, къде тя трябваше да бъде положена на другия ден. Възбунтувания нямаше още никъде. Само от Айтос съобщиха, че войнският началник фон Мах, германец на българска служба, отказал да признае временното правителство на основание един член от устава; Бендерев заповяда да го арестуват. В Казанлък Чардафон, произведен подпоручик във време на войната, извадил револвера си и заявил: „Ако някой ми каже само една дума за клетва, ще го простра мъртъв.“ [22]Но на този жест на Чардафона, когото всички знаеха като чудак, не се обърна внимание.

Леснината, с която войската правеше своето формално подчинение, подигна духа на детронаторите; една нова, по-твърда надежда им се роди сега, тази брутална самоувереност, която в дни на голяма криза дава силата. Те мислеха вече да сломят противостоенията, те, които вчера биха преговаряли.

Главното противостоение те очакваха от Стамболова. Те знаеха неговата грамадна популярност, смелостта на неговия ум, темперамента му на революционер, калéн в две въстания. Съюзник, той щеше да бъде естествен шеф; противник, с него опасността растеше ежечасно. Бендерев на 10 сутринта пак настоя за неговото арестуване; но Груев съветваше да се чака: той нямаше вече в душата си достатъчно вяра, за да почерпи в нея куража за едно насилие. Посред шумните свои другари, възбудени от безсънието и мнимия успех, той показваше посърнало лице, терзано от скрити разкаяния.

Прокламацията на временното правителство биде разпратена в провинцията още през нощта. Сутринта Климент получи от Стамболова следната телеграма, изпратена от Търново на часа 9 и 10 минути:

Поздравляваме те. Увенча си политическата кариера и с нов венец. Да ти е честито. Народът няма да забрави, че ти си, който заби ножа в сърцето му. Да живееш!

Образуването на Климентовото министерство бе установило окончателно мнението на Стамболова върху естеството на преврата. Той виждаше вече страната погубена от една шепа военни без разум и политикани без съвест. В една депеша до майор Никифорова, чието име фигурираше в Климентовата листа, той изказа своето бурно и болезнено възмущение: [23]

„Не благоволихте да дойдете до станцията да се разговорим за новия подвиг на нашите модерни преторианци. Страх ме е, че си арестуван и затова сега си толкова нелюбезен и неакуратен. Ако всичко, което ни съобщавате от София, е истина, това е най-голям позор и срам за народа. По-черна неблагодарност към защитника и героя на земята не можеше и да се въобрази. Съжалявам героите и помагачите на тоя мерзостен преврат. В това усилно време за отечеството ни радвам се, че не бях в София, за да не стана съучастник на едно зверско дело и аз да си нацапам ръцете в кръвта на невинния агнец. Страх ме е, че с тоя акт вие подписахте смъртната присъда на България и я хвърлихте в пастта на зиналата хиена да я погълне. Жално ми е, че моите най-добри приятели така зле измамиха доверието на своите другари и единомишленици. Ако страхът ни, не дай боже, се сбъдне, нека във веки бъдат проклети героите на 19 август. Никой честен и благороден човек не може да ви съчувствува. Кажете на временното правителство, че считам за докачение да бъда негов член, а на Каравелова — че няма никога да приема наедно с другите членове да посрещам чуждите войски. Нека това правят модерните и крайни патриоти.

Прочетете тая телеграма на другарите си и ако не им харесва, нека се опитат да накарат народа насилом да ги почита и да обича славните им дела. Да живейте. На същото убеждение са и дядо Славейков, тукашните представители и цялото население.“

Никифоров не приел да влезе в никое от временните правителства, нито давал някаква телеграма като военен министър; детронаторите си служеха с неговото име, без да го питат. На 10-и той писа на Климента, че не приема да влезе в министерството му; Климент не му отговори. Никифоров поднови своята постъпка в по-остра форма, тогава Климент му писа: [24]

„Поместен бидохте за член на привременното правителство вследствие уверенията на вашите приятели и другари, че няма да откажете.“

Името на Никифорова продължи да фигурира между членовете на временното правителство. Всичките негови протести останаха тоя ден без внимание. В Министерския съвет обаче той не се яви.

Министрите заседаваха на 10-и почти през целия ден. Те бяха събрани във Военното министерство и чакаха новини. Всяка деятелност по гражданското управление бе, разбира се, спряна. Само Цанков разпрати няколко телеграми до администрацията: да се подведат под клетва чиновниците, да се свали от канцелариите портретът на княз Александра и пр. С едно твърде политично окръжно той успокояваше чиновниците на бившия режим върху тяхната съдба. „Призовавам, пише той, подведомствените си учреждения към изпълнение на своите обязаности съгласно действующите закони и наредби в страната, да бъдат справедливи и безпристрастни към всекиго без изключение и да бъдат уверени, че с това всеки ще запази длъжността си, която занимава.“ [25]Друга една мярка на мимолетното Цанково властвуване бе забранението вследствие на военното положение на „всякакви политически вестници и брошури“.