Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Най-голямо смущение настъпи в офицерството, от което детронаторите искаха немедлено да приведе войската под клетва. Командирът на търновския полк пита Кисова в Пловдив: „Какви мерки взе по телеграмата на майор Груева № 3 (за клетвата). Моля, незабавно отговори. Аз мисля, че това е мистификация.“ В това време от Стара Загора командирът на Балканския полк капитан Петров се отнасяше със същия въпрос до своя непосредствен началник, командира на бригадата в Сливен, майор Гуджева. Преписи от тия телеграми бидоха изпратени в София, отдето и Бонев, и Петров получиха строго мъмрене. За да парализира ефекта от Стамболовото окръжно, което бе възбудило тези недоумения, Груев даде от своя страна една депеша до военните началници, с която ги предупреждаваше да не се влияят от политически лица. „Председателят на Народното събрание, казваше той, не беше посветен в делото и си позволил вън от правата да дава такива телеграми, но се надявам, че войската трябва и ще слуша само заповедите на началството.“

Детронаторите, които сами бяха престъпили дълга си, за да извършат една политическа революция, разчитаха много за своя успех на чувството на дисциплина у войската. Докрай те ще правят във всичките си преговори позив към това чувство, докато то с всичката своя сила на инерция се обърне срещу тях, използувано от друга команда. Трепетът, с който София чакаше да се приведат гарнизоните под клетва на вярност към временното правителство, произхождаше от това благоговение пред формалността, което отличава военните. Наистина, през целия ден на 9-и до войсковите началници хвърчеха заповеди, за да се ускори церемонията. Заповедите носеха подписите на Груева, главнокомандующ, или на Никифорова, министър на войната, или на Бендерева, другар на военния министър. Те се свършваха неизменно с едно заплашване. „Отговаряте лично за всичко“ — гласеше една телеграма до бригадния командир майор Филова в Русе, която носеше Никифоровия подпис. „Ако до сутра полковете не пристигнат, вий сте отговорен лично“ — телеграфираше Бендерев до подполк. Любомски, бригаден командир във Видин. На Бахчеванова в Сливница — дето бяха пратени две дружини от І пеши полк, уж да копаят окопи — Груев телеграфираше:

Кажете на офицерите от поверените вам дружини, които са отказали да присегнат на временното правителство, да бъдат благоразумни, и още днес, часа до 5 най-късно след пладне, да присегнат. Съобщете им, че тези, които откажат, ще бъда принуден със съжаление да ги предам на полевия военен съд немедлено.

Революционерите, които бяха погазили закона, заплашваха подчинените си с правосъдие…

Между туй Стамболов се обади лично от Търново. На часа 10 сутринта Груев получи от него записка да дойде до апарата. „Моля, елате на станцията, телеграфираше Стамболов, да се разговориме по новото чудо. Инак депешите ви остават без последствие.“ [17]Щом Груев се яви, Стамболов го отрупа с въпроси по станалото събитие:

„Кои са инициаторите? Кои са причината и поводът за изпъждането на княза? По чие предложение стана това изпъждане и кои го изведоха от палата — или къде го уловиха — и каква полза ще произлезе от това за отечеството? Войската в София как гледа на това? Какво мнение имат европейските сили за това дело и как ще се отнесат към България? Къде ви е прокламацията, с която да убедите в полезността на станалото?“

Груев отговори:

„Инициаторите са военните с пълното съчувствие на правителството и на всички партии. Председател съм аз временно, докато се съберат всички членове на правителството. Князът е на път за отвъд границата на България. Свалянето стана без кръвопролитие и е поддържано от цялото население, от всички партии, за което се получават съчувствени телеграми от провинцията.“

След това обяснение Груев попита Стамболова:

„Кога ще тръгнете за София?“ Вместо да отговори на тоя въпрос, Стамболов изрази желание да говори с Каравелова. От него той се надяваше да получи по-верни данни за събитието, една политическа оценка на момента, създаден от внезапната инициатива на военните. На два пъти Стамболов поиска подиробед да повикат Каравелова на апарата; Каравелов обаче отказваше да излезе от къщата си. Уведомен, че Стамболов иска да знае неговото мнение върху преврата, той написа на един лист книга следните редове:

„Моето лично мнение е да се не прави нищо, което би могло да усложни и тъй сложните работи. В интерес на страната е да се спази редът и тишината. Делото е тъй далеч отишло, щото не може да се повърне.“ [18]