Иван Янев: Кучето-водач в съвременна България — улеснение, предизвикателство или ребус?

Кучето е най-добрият приятел на човека. Тази тривиална формулировка битува от незапомнени времена. Но когато става въпрос за кучето като водач, като че ли всички си припомнят именно за цитираната сентенция. Това безспорно е така, защото най-разпространения метод за придружител, който в същото време да бъде и водач, е куче-водач. Е, може би след човекът-водач, защото много незрящи все още използват други хора за придружител, било по невъзможност да си вземат куче, било поради незнание, че кучето-водач е винаги готово да оказва безпрекословна и безвъзмездна подкрепа на своя стопанин. Но е факт, че то е по-добре разпространено като услуга в по-развитите икономически и социално общества. В България са правени опити за въвеждане на тази услуга по времето на тоталитаризма, но за жалост на незрящите те не се довършват до край. След началото на прехода, който съвпада и с последното десетилетие на XIX в., отново се започват опити за въвеждане на куче-водач у нас, като социална услуга. В общи линии литературата на български език, засягаща темата, е твърде оскъдна. В нея доста често се срещат субективни за нашите условия виждания. На моменти кучето-водач се идеализира, което обстоятелство води до заблуди, от които никой, а най-малко бъдещите ползватели на куче-водач, имат нужда.

У нас кучето-водач има регламентиран статут, който му се дава със закона за интеграция на хората с увреждания. Чл. 34 ал. 4 и чл. 38 ал. 3, дават достатъчно основание да се сметне, че България като цяло е позитивно настроена за интеграцията на хората имащи куче-водач. Кучетата, които са обучени за водачи трябва да отговарят на смисъла на ал. 14 от параграф 1 от допълнителната разпоредба, в същия закон т.е. да имат всичко, което ги прави специализирани кучета.

Дипломираното куче-водач трябва да притежава следните реквизити: „твърд повод, ветеринарен паспорт, намордник и лична карта“.

Личната карта на кучето водач е в светло син цвят с вградени вълнообразни защитни линии. Лицевата страна на картата е със сканирана снимка на кучето водач и данни за: породата му, датата на завършено обучение, организацията провела обучението, идентификационен номер, състоящ се от буква и цифри и др. На гърба са вписани личните данни на ползвателя.

На Балеарските острови има специален закон посветен на кучетата-водачи. Според него куче-водач е: „Член 2. Определение на куче водач. Приема се за куче водач кучето, което е било обучено в център, официално одобрен за тази цел, завършило е своето обучение и по този начин е придобило умения за съпровод, управление и помощ на хората, засегнати от визуални дисфункции, пълни или частични, и е признато и идентифицирано като куче водач по начина, посочен в следващия член.“

Балеарските острови са автономен регион, принадлежащ към кралство Испания и се намират в Средиземно море. Тяхната площ е 4992 кв. км. И население малко над един млн. души, столица е Палма де Майорка. Фактът, че там съществува изричен закон за кучетата-водачи, е красноречив за високото ниво на интеграция не на хората с увреждания като цяло, а по-специално на незрящите хора. Но испанските зрително затруднени граждани в световен мащаб са едни от най-добре интегрираните, осигурени и пълноправни членове на своето общество.

У нас кучетата в помощ на хората с увреждания са освободени от данък, който се плаща за кучетата домашни любимци. Днес кучета-водачи в България се обучават в първото у нас специализирано училище, което е към фондация „Очи на четири лапи“. То се намира в близост до комплекса за незрящи на бул. „Европа“, в София. Училището официално бе открито на церемония, която се състоя на 27 април 2007 г.

Първоначално то разполагаше с един инструктор, който от своя страна се квалифицира в Русия. Но през 2008 г. училището организира обучителни курсове с руски специалисти, което повиши броя на квалифицираните инструктори у нас на 7 дипломирани лица. Разбира се, обучител не се става след един курс, дори той да е проведен от руски инструктор. Това е дългогодишен процес, който в крайна сметка трябва да завърши с наистина добрата квалификация на инструктора, който ако не съумее да доведе процеса докрай, значи просто не е роден за тази дейност. Обучител на кучета-водачи — това е изкуство, а не просто работа. Обучителят трябва да се раздава и владее до съвършенство. Той трябва да бъде сигурен, че е обучил кучето добре и, че то няма да причини поради лоша дресура някоя травма на своя незрящ стопанин. След проведеното обучение, самият инструктор става „незрящ“ с помощта на превръзка, като по този начин комисия преценява дали той си е свършил добре работата.