Иван Янев - Кучето-водач в съвременна България — улеснение, предизвикателство или ребус?

По правилата на инструкторското изкуство кучето не бива, когато е на работа да бъде милвано от други хора. Без разрешение на незрящия, това е недопустимо. Много хора не знаят въпросното правило и почти винаги го нарушават, особено в обществения транспорт. Незрящите трябва да бъдат внимателни към подобни ситуации, да не се сърдят, а внимателно да обяснят, че в момента кучето е на работа и то не трябва да се разсейва с ласки и милване. Интеграцията на хората с увреждания в България все още прохожда и с някоя рязка забележка човекът с увреждане може да постигне обратен негативен ефект.

Много ясно трябва да се знае от желаещите да имат куче-водач, че то не е жив робот или просто вещ, а е живо същество, което има и своите потребности. Кучето се извежда в денонощието 3–4 пъти да задоволява физиологичните си потребности, като кучето трябва да има минимум две по-дълги извеждания. Физическата активност на кучето трябва да бъде на високо ниво. Необходимо е да се знае, че кучето, когато то е на работа, то това не следва да се счита и като физическа активност. Кучето има нужда да се разхожда без твърд повод и без ангажимент към стопанина си. То може например цял ден да е работило и да не се е спирало на едно място. След работа обаче незрящия трябва да го разходи. Съвсем отделен въпрос е, че в столицата местата за разходка на кучета са недостатъчно и нерегламентирани.

Безспорно кучето е най-верния приятел на човека. Това потвърждение откриваме и в статията във вестник „Стандарт“, публикувана само 5 дни след ужасяващия терористичен акт, довел до събаряне на кулите-близнаци на Световния търговски център, в Ню Йорк, САЩ, през септември 2001 г. Там четем, че лабрадорът-водач на незрящ колумбиец му оказва безценната услуга да го заведе до аварийното стълбище и по този начин да се спасят и двамата. Човекът работел на 71-вия етаж. Първоначално кучето се изплашило и побягнало, но привързаността му надделяла и то се върнало при стопанина си. Има описан и друг подобен пример за работещ на 78-мия етаж незрящ американец, който след експлозията, заедно със своето куче-водач, успял да се измъкне и да се спаси от терористичния ад. Интервю с незрящия е излъчено по CNN.

Изключително позитивен пример за човек, заемащ висок пост и притежаващ куче-водач е Дейвид Бланкет, който бе министър на образованието и на вътрешните работи в кабинетите на Великобритания в кабинетите на Тони Блеър. За жалост подобни факти са рядкост дори и за високо развитите и високо социалните общества. След като има прецедент, то ще има и други подобни примери.

Образът на кучето-водач у много хора е с нюанси на известна фантастичност. Те мислят, че след като кучето е водач, значи то познава номерата на градския транспорт, светлините на светофара, взема решение кога да се пресече дадена улица. Много малко хора са наясно, че кучето не познава цифрите, не различава цветовете на светофара и не може да вземе самостоятелно решение за пресичане на улицата. Задачата на кучето-водач е да води човека безопасно, да не го блъсне в стълб, стена или др. препятствие, да не допусне той да падне в някоя шахта или дупка.

Кучето-водач Вита е първата собственичка на твърд повод, който е направен в България. От училището тя се дипломира с твърд повод, който е внос от Чехия. По модел на чешкия повод един майстор-сарач изработи български повод, който е на практика първия произведен у нас. Неговият основен недостатъкът е металната рамка, която стана по-тежка. Новият повод бе снабден и с табелки от двете страни със следния надпис:

Този надпис определено играе своята позитивна роля, тъй като много хора прочитайки го, сами си дават сметка, че не трябва да се обръща внимание на кучето, докато то е на работа.

Вита е и първото куче-водач, което е на работа в Министерството на образованието и науката и, като цяло в държавната администрация. Това е прецедент за българската действителност, който беше последван от още примери, така че това явление вече не е необичайно.

Един от често задаваните въпроси от хората по улиците към незрящ човек с куче-водач е колко струва едно такова куче. На този въпрос не може да се отговори с помощта на финикийските знаци. Най-точния отговор е, че то е безценно, защото въпреки, че сравнително лесно могат да се изчислят разходите за храна, ветеринар и др., то усилията на хората, които са социализирали и обучили едно куче-водач, не могат да се конвертират в пари. Това просто не се купува с пари. След първите два месеца от раждането си всяко куче-водач отива в приемно семейство, където се отглежда за около година, а след това се връща в училището за кучета-водачи, където за период от 6 до 8 месеца се обучава за водач. Най-грубо обучението се състои от два компонента — обща дресура и специализирано обучение.