Кучето котакът: Приказка на суахили (Приказка на суахили)

Било време, когато само котакът умеел да проследява плячката по миризмата. И ето, кучето си помислило: „Колко му е добре на котака, че може да си намира храна по миризмата! Всички други животни трябва непременно да я видят с очите си.“

Решило кучето да помоли котака да го научи как да търси разните неща и да намира пътя по миризмата.

Отишло при котака и му казало:

— Научи ме на твоя занаят — да подушвам миризмите; много трудно си намирам храна.

Котакът се съгласил. Кучето се преселило при котака и той взел да го обучава.

Минало някое време и кучето решило, че се е научило на всичко. И тогава помолило своя учител котака да му позволи да се върне в къщи.

— Искам сега само да си търся храната — рекло му то.

— Ами че ти още не знаеш всичко — отговорил му котакът, — почакай малко.

Но кучето настоявало на своето.

— Добре — решил котакът — ще те пусна, само че не днес, а утре.

На следния ден сутринта котакът рекъл на жена си:

— Когато дойде моят ученик и ме потърси, ти му отговори: „Твоят учител не е тук, иди при него“.

Дошло кучето и попитало котката:

— Къде е моят учител?

— Той отиде на лов, иди при него — отговорила му котката.

Те искали да проверят какво е научило кучето. Кучето пак попитало:

— Къде е той?

— Търси го и ще го намериш.

И ето, кучето помирисало, усетило миризмата на котака и тръгнало по тази миризма.

Дълго вървяло кучето и стигнало до онова място, дето котакът, като скачал незабелязано от камък на камък, бил влязъл в една дупка от едната страна и излязъл от другата, после скочил на един баобаб и седнал на него.

Кучето проследило всичко това по миризмата, а когато стигнало до онова място, откъдето котакът бил скочил на баобаба, знанията му се свършили…

Душило то, душило долу, гледало наоколо, но не намерило котака.

А котакът видял всичко отгоре и му викнал:

— А ето къде съм аз!

Така кучето сбъркало, като избързало да завърши учението си. То мислило, че всичко му е вече известно. А как да постъпи в този случай — не знаело.

— Сега ти, куче, знаеш да намираш по миризмата онова, което се намира на земята — рекъл котакът, — но ако онова, което търсиш, се намира на дърво, ти не можеш да го намериш. Защото избърза и аз не успях да те науча.

Така и досега кучетата не умеят да се катерят по дърветата.

© 1979 Атанас Далчев, превод от руски

Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007

Публикация:

ЗАЩО ХОРАТА ИМАТ РАЗЛИЧЕН ЦВЯТ

ПРИКАЗКИ НА АФРИКАНСКИТЕ НАРОДИ

ВТОРО ИЗДАНИЕ

Преведе от руски АТАНАС ДАЛЧЕВ

Илюстрации: ЛЮБКА БУКОВА, ПЕТЪР ЧУХОВСКИ, РУМЕН РАКШИЕВ

Редактор: ОГНЯНА ИВАНОВА. Корица: ЮЛИЙ МИНЧЕВ. Художествен редактор: ЙОВА ЧОЛАКОВА

Технически редактор: ИВАН АНДРЕЕВ. Коректор: АСЕН БАРЪМОВ

9537526432

Африканска. Дадена за набор на 12. I. 1979 г. Подписана за печат на 27. II. 1979 г. Излязла от печат на 26. V. 1979 г. Формат 1/16/60/90. Печ. коли 12.50. Изд. коли 12.50.

Цена: неподвързана 0.78 лв., подвързана 1.03 лв.

Държавно издателство „Отечество“, бул. „Г. Трайков“ 2а

Печатница „Д. Благоев“ София

СКАЗКИ НАРОДОВ АФРИКИ

Ред. переводов Д. А. Ольдерогге и Б. В. Замарина

М—Л, 1959

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3461]

Последна редакция: 2007-09-06 08:00:00