Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

За закрепването на революцията не се взеха никакви други разпореждания. „Ние нямахме, разказва дядо Цанков, никаква власт в ръцете си; не знаехме даже какво става в България. През целия ден на 10-и Груев нито веднъж не се яви у нас, макар да го викахме; той бе постоянно у Каравелова. Ясно бе, че той няма доверие в нашето правителство и че го е одобрил само от немай-къде.“

Груев бе тоя ден съвсем загубен. След благоприятните известия от през нощта провинцията замлъкна. И ето че от Видин дойде една страшна новина: Любомски съобщаваше, че Плевенският полк, който квартируваше в Ловеч, отказва да даде клетва! „Когато се получи новината, разказва телеграфистът Д. Цанев, аз я дадох най-напред на Радко Димитриев. Той я прочете, изръмжа: «Мерзавец!» — и я предаде на Бендерева. Бендерев не каза нищо. Когато Груев я прочете, тя падна от ръката му. Погледнах го: той бе бледен като свещ.“ Бендерев повика на апарата командира на Плевенския полк капитан Маринова и в името на старото им приятелство, на воинския дълг, на спомените от Сливница го моли да не става причина за междуособни войни. Маринов отговаряше, че превратът е едно предателство и че той няма да погази клетвата си. Тогава на Любомски се прати заповед да отстрани Маринова от длъжност и ако е възможно, да го арестува.

Втората лоша вест дойде от Севлиево, дето либералите начело с Влаева бяха свикали народа да протестира против преврата. На часа 6 и 30 м. подиробед (10 август) севлиевският воински началник капитан Денчев телеграфираше на Груева:

Правя митинг. Аз ги предупреждавах, никакъв резултат; те продължават. Нямам сила. Прося разпореждания.

Подир малко (на часа 7 и 55 м.) началникът на телеграфната станция питаше:

Голяма маса от народ поднася ми телеграма, резолюция от митинга против днешното правителство. Застрашават ме. Моля, явете незабавно що да правя.

Детронаторите държеха телеграфната станция под строг надзор. На апаратите работеха само двама телеграфисти: Д. Д. Обретенов и Д. Цанев. Лошите новини обаче кой знае как веднага се пръснаха в града. Тоя ден, 10 август, Д. Ризов [26]срещна Бендерева в Градската градина, до стария бюфет, и го попита иронически: „Как отива работата, бай Бендерев? Истина ли е, че Маринов дигнал полка срещу вас?“

Бендерев забеляза на Ризова да си събира устата и да не забравя в какво време живее. „Ще разстреляме като псета, каза той, всички, които тревожат населението с подобни слухове.“ За да бъде заканата му по-тържествена, той я обнародва и в Държавен вестник и я залепи по улиците. Тя гласеше:

Някои злонамерени лица пръскат настойчиво всякакви лъжливи слухове из публиката — между другите, че някои от полковете не били уж дали клетва за вярност на временното правителство.

Военното министерство обявява, че всички български полкове от двете страни на Балкана са приподнесли вече такава клетва.

При това Военното министерство предупредява, че пръскачите на подобни слухове из публиката ще бъдат предадени на полевия военен съд.

Суетни декламации, които можеха да продължат неведението на София за още един ден, но които в духа на самите детронатори не намираха вече нито едно изкуствено ехо; защото от големия вихър, който скоро щеше да мине над България и да помете тяхното ефимерно дело, първите тласъци зачестиха. Докато Бендерев опровергаваше гордия отказ на Маринова, от Варна пристигна следната депеша:

Военному министру майору Никифорову, копие командиру ІV бригада в Шумен.

Вследствие изменяване присягата незадоволствието на офицерите и войниците достигна до крайност. По тази причина командирът на полка капитан Сарафов биде арестуван. За комендант е избран капитан Дандаревски, а капитан Караджов за командующи полка. Всичко тихо и спокойно. №52.

Командующи 8-и полк: капитан Караджов .

В самата София почваха да се забелязват обезпокоителни признаци. Наистина, кавалерийските патрули, които денонощно сновяха по улиците, даваха на столицата физиономията на завоюван град, помирен със своята съдба; но отвътре недоволството вече клокочеше. Капитан Ножаров [27], назначен за градоначалник, докладваше на Груева, че запасният офицер Караоланов агитирал по кръчмите против преврата, че привържениците на княза, зашеметени в първия момент, дигат глава. Преоблечени унтерофицери, които Ножаров бе пуснал по крайните квартали, донесоха, че дружините от Сливница били на път, решени да нападнат на София. Ножаров поиска разрешение да направи някои арести; Груев отказа: съмнението, безнадеждността, страхът от отговорността бяха угасили у него и последния знак от воля. Бледа сянка, той сновеше от Военното министерство до телеграфната станция, от станцията до главната квартира, сеящ навсякъде деморализацията на своето униние.