Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Същевременно Груев получи следния ултиматум:

Майор Груеву.

В силата на указ № 1, с който председателят на Народното събрание ме назначи за главнокомандующ на войските на Северна и Южна България, ви предписвам да се оттеглите най-късно в продължение на 24 часа от самозваното командуване под страх на смъртно наказание.

Низвержението биде оповестено в Пловдив чрез една притурка на в. Новини (9 август), която просто хроникираше факта. Подир малко излезе в. Съединение в злорадствующи и брутални коментарии.

Новината се разпространи минутно в града. Русофилите наскачаха по улиците, показвайки радостни лица, малко залисани. В градската градина Д. В. Манчов [30]развяваше френетически дългата си брада, викайки „Долу Батенберг!“ На Джумаята майор Кисов минаваше в шарф и получаваше поздравления. В бирарията „Венети“ Ив. Ст. Гешов [31]въртеше бастона на коляното си и казваше: „Le roi est mort, vive le roi!“ Около него ухилени лъжесъединисти се черпеха, клатеха глава одобрително и се смееха с просташки и обиден смях. „То е въпрос още дали «Le roi est mort»“, забележи капитан Велчев, кипящ от една сдържана ярост. Тогава благодушният старец Д. Т. Душанов се обади: „Стойте мирни, момчета, че ако стане някое смущение, скоро ще видим руските броненосци в Бургас и Варна.“

Болшинството от публиката бе крайно опечалено, мълчаливо. Княз Александър бе дълбоко обичан в Пловдив. Хората, които на 9 септември го посрещнаха като герой на българското обединение, бяха пленени от красивия принц в бял кител, който идеше да се постави начело на една революция. Войната даде сетне на неговия лик венец на слава. Бащите обичаха в него юначеството на своите синове. Един голям момент на народната съвест бе свързан с името му. И свръх всичко това знаеше се, че той се погуби като жертва за Съединението. И сега с голяма болка масата си го представляваше поруган пленник в ръцете на една шепа бунтовници.

Това мъчително настроение тъй видимо тежеше над града, че русофилите уталожиха своята радост, за да не предизвикат някое противодействие. Открит митинг те не посмеяха да направят. Преди обед те се събираха на частно съвещание в кабинета на кмета Костаки Пеев. Тук бяха Ив. Ст. Гешов, М. Маджаров, С. С. Бобчев, д-р Хаканов, Ив. Вазов, Д. К. Попов, Д. Стамбулов, Д. Юруков. Дошел бе и Д. Тончев, „за да следи какво става“, както обяснява той. Присъствующите приготвиха една резолюция, с която одобряваха преврата, и я протелеграфираха на Груева. После по-видните от тях отидоха в руското консулство при Игелстрома. Игелстром попита Тончева как посреща народът извършеното събитие. „С възхищение“ — отговори Тончев. После добави: „Аз съм тук представител на либералите, които минават за врагове на Русия; е добре, виждате колко аз съм доволен; за чувствата на другите сами съдете.“ „Аз исках, разказва Д. Тончев, да приспя Игелстрома, за да имаме време да приготвим военните.“

Военните, както всички почти, бяха в първия момент замаяни. Освен Кисова никой от тях не бе подготвен за това страшно събитие. Щом узнаха новината, те се затекоха в бригадното управление. На часа 9 тук бяха събрани всички военноначалници: Муткуров, командир на бригадата, майор Кисов, командир на пехотния полк, капитан К. Ботев, командир на кавалерийския полк, капитан Тантилов, командир на артилерийския полк, капитан М. Савов, началник-щаба на бригадата, капитан Гани Атанасов, воински началник.

На въпросите на своите подчинени Муткуров отговори, че той няма никакво съобщение от София. Телеграмата на Груева бе наистина отправена до Кисова. На Муткурова, сподвижник на Захари Стоянов по Съединението и патриот от категорията на тия, които викаха „има Батенберг, има България“ — детронаторите не доверяваха. Заповедта бе минала пряко главата на Муткурова, без той да бъде отстранен. Това нарушение на йерархията, което за техните понятия бе нещо грамадно, още повече озадачи духа на военноначалниците. След като размениха незначущи мисли на недоумение, наблюдавайки се един друг, мнителни едни към други, те решиха да поискат осветление от София и се упътиха към телеграфната станция.