Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Д-р Петкович , вж. цитираната брошура, стр. 39.

Според д-р Петкович.

Рапорт на Рачо Петров (Архив на Военното министерство).

Телеграфистът Д. Цанев.

Той живееше в София с майка си и със сестра си Мара.

Олимпий Панов.

По разказа на сестрата на Стамболов, г-жа Мара Тантилова.

Д-р Петкович , op. cit., стр. 51.

Подобно внушение е направено само от английския дипломатически агент в София.

Лоран бе осведомяван върху българските работи от д-р Н. Генадиев, в това време студент в Брюксел.

Депеша от 21 февруари (Архива на М-вото на външните работи).

Така предаден, епизодът не звучи правдоподобни, а и не разполагаме с документи за подобни намерения на руския император. Ролята и амбициите на император Александър III да ръководи външната политики на Русия лично са добре известни, така че твърдението за Гирс, който уж разубедил царя да ме праща войски в България, не може да бъде убедително и основателно.

Депеша от Вълковича (Архива на М-вото на външните работи).

Каравелов бе тогава министър-председател, Никифоров — военен министър.

Назад, братко!

Гирс бе министър на външните работи; Ламсдорф бе един от непосредствените му сътрудници.

Публ, в С. Радев. Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени, С., 1965.

Цитирам по памет.

Издатели ми бяха двама запасни офицери — Гуджгулов и Котев. Условията: 12 хиляди лева за втория том, 3 хиляди за едно ново издание за първия. За дванадесетте хиляди лева ми издадоха дванадесет полици, които редовно ми се изплащаха. Трите хиляди лева никога не получих. Гуджгулов падна през време на Балканската война и аз помислих, че ще бъде срамно да диря вдовицата му, за да ми плати. Котев сам не се обади никога.

Писмото на Иречек бе ми изпратено от Виена през време на Балканската война и носи дата 3/16 декември 1912. То ми беше адресирано до главната квартира, но аз бях заминал с Македоно-одринското опълчение и не го получих. Черновката му се намира обаче в неговата архива, купена след смъртта му от БАН. По хронологически ред то трябваше да влезе във втория том от писмата на големия историк, издадени от БАН. Редакторът на тоя том обаче акад. Ив. Снегаров не го е включил. Ще го публикувам тук в пълния му текст не толкова за високата оценка, която дава на моя труд — макар тя да ми иде от такава личност като венец, — колкото за да знае българската общественост благопожеланията на Иречек към българския народ.

Сп. „Ново време“, г. XIV, 1910, кн. 12, стр. 741.