Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

В нотата бе казано, „en vue de la prompte solution de la question“; телеграфистът бе предал „en vue de la promesse d’une soluion“.

Италианската зелена книга , №34.

Ibid, №39.

Дописката е от 29 ноември. Шахтахтински твърди, че чул разговора на Уайта от едно лице, което присъствувало на свиждането.

Любопитна е борбата, която водиха Нелидов и Уайт по въпроса дали султанът ще приеме Грекова на аудиенция. Уайт бе издействувал едно обещание; Греков даже си бе приготвил речта за тоя случай, но в последния момент султанът се престори на болен и прати на Грекова златни копчета в деня, когато той напущаше Цариград.

През 1887 г., когато се разискват средиземноморските проблеми, Италия е силно зависима от Англия поради необходимата ѝ английска подкрепа специално в Северна Африка. В замяна на английското благоразположение спрямо Италия Форин Офис използува римския кабинет като „незаинтересован“ в българските работи, за да насърчава българите и ги тласка към крайни антируски прояви. Това единодействие дава повод в дипломатическите салони да се заговори за англо-италианска антанта по българския въпрос. От друга страна, Италия е силно зависима от Австро-Унгария в системата на Тройния съюз, което също се отразява върху нейната балканска политика.

Италианската зелена книга , №30.

Италианската зелена книга , №36.

Италианската зелена книга , №60 (annesso).

Тъй Портата наричаше Регентството. Въобще избягваше думите „трон“, „регентство“, защото те даваха идея за самостоятелна държава.

Ibid., №60 (annesso).

Италианската зелена книга , №22.

Английската синя книга , №516 (Inolosure).

Английската синя книга , №6. — В идущите страници ще цитираме Английската синя книга, издадена в 1888 г.

Английската синя книга , №5.

Уталожване.

Английската синя книга , №11

Италианската зелена книга , №31

Италианската зелена книга , №44.

Ibid, №53

Тъй се нарича конференцията, в която представители на Австрия, Сърбия, България и Турция сключиха договор за свързването линиите Вакарел — Цариброд и Скопие — Ниш с европейската мрежа.

Изборът на Фердинанд Кобургготски за български княз всъщност е едно решение, с което регентството търси някакъв изход от кризата, за да се предотврати по-нататъшната намеса на силите. То било принудено да стори това, за да сложи край на нестабилното външнополитическо положение на страната. След провала на многобройните кандидатури за български княз на 27 май Гр. Начович телеграфира в Цариград: „Щом е невъзможно да се избере Батенберг, не остава друг освен Кобургът“ (ЦДИА, ф. 176, а. е. 289, л. 40). Така че този избор не е приет с особено въодушевление дори и от тогавашните български управляващи.

Среща

Независима България , 9 декември.

Авторът пресилва убежденията и намеренията на т. нар. „крайни националисти“. Никой от българските държавни и политически дейци по онова време не гледа сериозно на идеята за обявяване на република. Самата републиканска идея в Европа по това време е силно компрометирана. В България няма буржоазни републиканска партия. Относително изключение прави радикалната група в старата либерална партия, която обаче няма последователна програма.

Независима България , 2 декември.

Италианската зелена книга .

Новое время , 5 декември.

Новое время , 30 декември.

Авторовата констатация следва да се тълкува само в официален смисъл. Иначе кандидатурата на Кобурга е широко коментирана всред дипломатическите среди в Цариград, Виена, Берлин, Петербург, Лондон и Рим. Тя е предмет и на кореспонденцията между германския кайзер, руския император и английската кралица месеци преди Фердинанд да заеме овакантения български престол. На българското правителство прави голямо впечатление тайното съобщение, че изборът на Фердинанд е предварително одобрен от австро-унгарския император Франц-Йосиф (НБКМ, БИА, ф. 14, а. е. 4139, л. 2). Споменатият по-горе Холщайн от своя страна изпраща писмо на германския посланик в Цариград Радолин с нареждане да съдействува за приемане кандидатурата на Фердинанд Кобургготски.