Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Архива на Министерството на външните работи.

Телеграма на управляющия окръга до Радославова. — Архива на Министерството на вътрешните работи.

Английската синя книга , №494.

Това постановление бе взето, за да се даде удовлетворение на Радославова.

Търновска конституция , 27 септември.

Търновска конституция , 27 септември.

Тронното слово занесе у Каравелова за подпис главният секретар в Министерството на вътрешните работи Илия Луканов. Ето и телеграмата, която Луканов прати по тоя повод на Стамболова:

Телеграма от Панайотов до Начовича в Търново, 19 октомври. — Архива на Министерството на външните работи.

Както личи от тогавашната и по-нататъшната външнополитическа дейност на Ст. Стамболов, от неговите концепции за положението на България и Европа, основна предпоставка на неговата политика е непримиримостта на противоречията между Англия и Русия и Австро-Унгария и Русия. Именно тези противоречия той абсолютизира и се стреми да използува. Една от външните причини за краха на тази негова политика е именно прекаленото му упование във враждебните на Русия европейски държави. — Бел.ред.

12 октомври.

14 октомври.

Крайно противостоение.

Да се почне.

Цанков, пропаднал на изборите, бе в София.

„Стамболов“ , от Биман, София, 1896, стр. 102.

„Това е опасно.“ — Депеша от Панайотова до Начовича. Архива на Министерството на външните работи.

С думата „приятеля“ те означаваха Каулбарса.

Начович направи позив към патриотизма на Хранова, който на 26 октомври сам си подаде оставката.

Италианската зелена книга , №45.

Times , 24 октомври 1886.

W.Churchill , op. cit.

Английската синя книга , №521.

Ултиматумът на Каулбарса от 18 октомври.

Трапезица бе основана от Ив. Стояновича.

От съдържанието се вижда, че депешата е пратена на 22 октомври.

Депешата не може да бъде отшифрована изцяло. Някои от имената останаха неизвестни.

Залевски бе служил в българската войска и бе изключен от нея.

Те бяха осъдени през май за заговора срещу княз Александра. Набоков ги освободи, за да вземат участие в бунта.

Независима България , 28 октомври.

Архива на Министерството на външните работи.

Предаваме неговите сведения с резерва. Ще забележим само, че те напълно схождат с автентичните документи, които имаме на ръка, и със самия ход на събитията.

Капитан Ст. Белов бе тоже емигрант.

Из следственото дело по бунта в Сливен.

Пресилена заключителна интерпретация на автора.

Както октомврийските бунтове, така и съзаклетническата дейност на офицерите русофили през 1886-1887 г. не могат да бъдат категоризирани като „руски бунтове“. Мнозинството от дейците в тези бунтове са дълбоко убедени, че политиката на Регентството е антинационална политика, която крие бъдещи нещастия за България и именно поради това следва да бъде насилствено преустановена. Що се отнася до Русия, макар да отдавали изключително значение на връзките с нея, в своите политически мотиви, тези дейци не търсят подчинение на България от руския цар. Така например в преговорите с представители на руската дипломация в Румъния те поставят предварително условие България да не бъде окупирана от която и да е чужда войска в случай на успех на антистамболовите бунтове. Можем да предположим, че част от тях искат с отстраняването на Регентството да предотвратят по-нататъшната намеса на Русия. — Бел.ред.

Архива на Министерството на В. р.

Новое время , 26 октомври.

Директор на Новое время .

24 октомври, депеша до Начовича.

Своето възхищение.

Комисия за мухаджирите (изселниците турци из България). Тя бе учредена след Руско-турската война.