Независима България , 1 октомври.
Телеграма от управляющия окръга Петев, 3 октомври 1886. Архивът на Министерството на вътрешните работи. Тия инструкции консулът давал между други и на селянина Костов от Карагьол, на кмета от Пашакьой Д. Димов и на М. Иванов, русларски кмет.
Каулбарс.
Приказ №301, 9 октомври. Приказът гласеше: „Наказвам с един месец домашен арест с приставление на часовой подполковника Филова за несъхранение на военното приличие при отношенията си със старшия и за крайне дрезките му телеграми.“
Приказът гласеше: „За неточното изпълнение на приказанията ми подполковник Шиваров се отстранява от командуванието на ІV пеша бригада и се арестува до особено разпореждане.“
Славянин , 7 октомври.
Нито дипломатическите документи, нито издадените мемоари потвърждават тезата на автора, че Каулбарс има за задача да подготви или предизвика военен бунт в България. Самият автор не привежда никакви сериозни доказателства, че Каулбарс се занимава с конкретна организационна подготовка на такъв бунт, въпреки че такава евентуалност би улеснила неговата мисия в България. — Бел.ред.
Заговорът бе открит от капитан Мечконев. — Архива на Военното министерство.
Нека забележим, че Кожухаров отказва, че е дошел във Видин да се споразумява с гарнизона за едно общо действие; но сведенията от архивата на Военното министерство говорят противното.
Белинов бе в София като член в комисията по изследването на преврата.
Рясков взе временно полка, додето пристигне капитан Увалиев.
Английската синя книга , №412.
Английската синя книга , №415.
Английската синя книга , №424, 425, 426, 427.
Английската синя книга , №430.
Италианската зелена книга , №39.
Италианската зелена книга , №40.
Английската синя книга , №437. На 10 октомври Кямил паша съобщи на управляющия агентството в Цариград Генович, че Гадбан нямал заповед да действува заедно с Каулбарса, а само да вземе сведения върху изборите. — Архива на Министерството на външните работи.
Иска да каже: акредитивните писма.
Касае се за протокола на турско-българското съглашение по румелийския въпрос, което биде санкционирано от конференцията на посланиците в Цариград (1886 — март).
Архива на Министерството на вътрешните работи.
Италианската зелена книга (Annesso II), стр. 68.
Оплакванията на М. Грекова се намират в Архивата на Министерството на вътрешните работи; те са сърцераздирателни.
Английската синя книга , №472.
Английската синя книга , №451.
Ibid., №458.
Италианската зелена книга (Annesso II), стр. 73.
Вернаца, Г. — завеждащ френската кореспонденция в Министерството на външните работи и вероизповеданията в България от 1883-1886 г. — Бел.ред.
Вечерта, на часа 6 и половина, Панайотов съобщи мненията на агентите в една дълга депеша до Начовича. — Архива на Министерството на външните работи.
Английската синя книга , №493.
Депеша от капитан Обрешков до Военното министерство, Архива на Военното министерство.
„Забяг“ имаше 12 топа и 155 матроси.
Касае се за нотата, която Каулбарс бе изпратил до Начовича от Русчук.
Архива на Военното министерство.
Италианската зелена книга , №54.
Италианската зелена книга , №56.
Английската синя книга , №517.
Архива на Министерството на вътрешните работи.
Италианската зелена книга , №53.
На чуждите кореспонденти, които бяха в Търново, направи странно впечатление, че след като бидоха освободени, Бендерев и Груев дружеха с министрите и регентите. Същия ден, когато излязоха от затвора, те бяха на чай у Радославова. Тук бе и Захари Стоянов, който закачи двамата офицери за начина, по който се оставиха да ги арестува в Рахово един рибарин. „Не желаехме да проливаме братска кръв“ — отговори Бендерев, който винаги позираше. Груев, човек чистосърдечен, го прекъсна: „Ами секирата?“ Тогава той разказа как станала цялата сцена. Те били тръгнали по Дунава с лодка, но щом се отдалечили малко от брега, чули викове: „Стой!“ Лодкарят поискал да се върне, но Бендерев му отказал: „Ти знаеш ли кои сме ний? Ние сме Бендерев и Груев!“ „А, тъй ли?“ — извикал лодкарят и грабнал секирата. Тогава двамата офицери се подчинили.
Читать дальше