Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Архива на Министерството на вътрешните работи.

Телеграма от окръжния управител, 10 ноември.

По разказа на П. Димитров.

Times, 10 ноември. Германският официозен вестник Norddeutsche Allgemeine Zeitung опроверга това обстоятелство.

Агенцията Havas.

Новое время , 27 ноември 1886, дописка, пратена от Цариград на 11 ноември.

Московские ведомости , 22 ноември.

Ibid, дописка от 12 ноември.

Критиките на Каулбарсовата политика от руско гледище са най-добре изложени в книгата на С. С. Татищева „Из прошлого русской дипломации“. В либералните списания „Вестник Европы“ и „Русская мысль“ се явяваха често в отдела на чуждестранната политика, косвена защита на българското дело.

Московские ведомости , дописка от Цариград, от 27 октомври.

Ibid. 19 ноември.

Гражданин , 2 ноември.

Това се потвърдява от всички европейски данни. Ето едно сведение и от български източник. Г-н Петър Станчев разказва, че като бил приет от Гирса в Петербург, руският министър му казал: „Аз бях против изпращането на Каулбарса. Императорът го назначи без мое знание, когато аз бях във Финляндия.“

Havas, 7 ноември.

Journal des Débats. 10/22 ноември, статия от Jules Dietz.

Независима България, 11 ноември.

Кантакузин бе български военен министър до Съединението; Кояндер — руски дипломатически агент. И двамата напуснаха България след победата при Сливница. На 7 ноември те очакваха, че Милан ще влезне в София.

Идеята да се образуват дружества от запасни войници се появи най-напред у русофилите, но тя пропадна. Само Н. Константинов основа в Свищов таен комитет от няколко запасни.

Италианската зелена книга , №26. Отсега нататък ще цитираме новия том от тая книга, носещ заглавие „Bulgaria“ и издаден в 1890 г.

Писмената оставка до Радославова беше също немотивирана. Тя гласеше:

„Господине председателю,

В допълнение на телеграмата, коато ви отправих от Русе на 7 того, имам чест да ви помоля пак да настоите да се приеме моята оставка от поста министър на финансите.

Приемете, господине председателю, уверение в отличното ми към вас почитание.

София, 15 ноември 1886

Ив. Ев. Гешов“

Мемоарната литература и документалните източници свидетелствуват, че и след абдикацията си Батенберг за доста време запазва надеждите за повторно връщане в България. При срещата си с брат си в Лемберг в края на 1886 г. на 28 август, когато се разисква въпросът за доброволно отричане от престола, той споделя: „Тепърва имам намерение да играя важна роля в решаването на Източния въпрос.“ В неколкократните си срещи със специалния пратеник на регентството д-р К. Стоилов бившият княз дори поставя предварителни условия, за да приеме българския престол. Едно от тях е обявяването на независимостта на България, стъпка, осъществена едва през 1908 г. — Бел.ред.

Независима България , 11 ноември.

Независима България , 29 ноември.

Курсивът е на Радославова.

Италианската зелена книга , №47.

Италианската зелена книга , №22.

Карцов , op. cit., 350.

Тази фраза е била приписвана и на Каравелова. Това показва, че негодуването против кандидатурата на Мингрели е било общо.

Московские ведомости пишеше : „На 4 януари 1867 г. Княз Николай Давидович Мингрели поднесе на о бозе почившия император Александър II своята корона и своите владетелни права, та Мингрелия, като моли императора да го приеме в числото на своите верноподаници.“

Независима България , 11 ноември

Италианската зелена книга , №16

Италианската зелена книга , №18

Ibid., №19.

Италианската зелена книга , №25

Италиански посланик в Цариград.

Италианската зелена книга , №20.

Тия сведения бидоха предадени поверително от граф де Соназ на Начовича.