Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Английската синя книга , №558.

Брат на министър-председателя на Унгария.

Andre Daniel. „L’Année politique“, 1887, стр. 281. — Andre Daniel е псевдоним на бившия френски министър на колониите Andre Lebon.

Неточност. Макар неведнъж да използува пресата за статии, в които декларира своите убеждения по актуални проблеми на английската и световната политика, Р. Солзбъри никога не е бил професионален журналист. — Бел.ред.

J. Morley, The Life of W. E. Gladstone, т. ІІ, стр. 561.

Известен по-късно под името лорд Биконсфилд.

Двете политически партии в Англия — на консерваторите и либералите — са единодушни в мнението си, че заедно с Франция Русия представлява главният враг за световното господство на Англия. Различието между тях е само в тактическите методи. Докато консерваторите водят повсеместна безкомпромисна борба срещу Русия, либералите начело с Гладстон допускат временни договаряния с нея по локални конфликти в Европа и Средна Азия. — Бел.ред.

Le Nord се издаваше в Брюксел.

За кандидатурата на Кобургския принц заговори най-напред виенската Politische Korrespondenz в едно съобщение, датирано от Париж (5 октомври).

Писмото е написано от Увалиева. Княз Александър е прибавил към своя почерк думите: „и искрен приятел“.

Карцов , op. cit., 354.

Стамболов се бе отнесъл, собствено, до секретаря на агентството А. Суцо, поради което титулярният агент Рангабе се бе почувствувал обиден.

На 25 октомври, писмо до Начовича.

Елена Орлеанска, дъщеря на парижкия граф.

„Царят е умрял, да живее царят.“ Тази фраза, останала от обичаите на френската монархия, значи, че една страна не може да остане без владетел.

Телеграма от Т. Панайотова до Начовича, 29 октомври. Архива на Министерството на външните работи.

Петър Калинков, бивши директор на статистиката в България, бесарабец. След като го уволниха от служба, върна се в Русия, стана русин и се занимава в Петербург с книгоиздателство.

Те са били наистина малко. П. Р. Славейков разказва на Карцова: „Влиянието на нашата партия (Каравеловата) далеко не е такова, каквото е било. Сега любимецът на българския народ е Стамболов“ (Карцов, op. cit., стр. 317).

Тук и на други места авторът прави сравнение между обстановката в България и етапите и страстите на Великата френска революция (1789-1794). Впрочем той не е сам в това си сравнение. Либералният руски историк П. Милюков наподобява положението в България след август 1886 г. с това на революционна Франция между 1793 и 1794 г. (Виж П. Милюков. Българската конституция, Тесалоника, 1905, с. 90.) Читателят ще се съгласи, че подобно съпоставяне може да става само в смисъл и степен на разгорещена политическа атмосфера, а не на значими социално-политически изменения. — Бел.ред.

По разказа на П. Димитрова, тогава окръжен управител в Пловдив.

Германският и австро-унгарският.

Русите на всяка минута ни турят пищов под гърлото, но техните оръжия нямат капсули.

Чешките представители в австрийската делегация се държаха въпреки своите традиционни чувства към Русия в полза на българите. На 6 ноември Матус заяви, че трябва да се защищава от всяко посегателство независимостта на българския народ и че пълното съединение между България и Източна Румелия трябва да бъде признато от Силите. За стария чешки деец Ригер бе пусната мълва, че той се бил изказал одобрително за Каулбарсовата мисия, но в заседанието на 5 ноември той сам протестира против приписваните му изявления. „Симпатиите на чешкия народ, каза той, са на страната на българите, които се борят за свободата си.“

Касае се за Муткурова.

Телеграма на Панайотова до Начовича (Архива на Министерството на външните работи).

Скъсването на дипломатическите отношения между Русия и България и враждебността между двете правителства продължават до 1896 г. Но през този неблагоприятен и за двете държави период не пресеква културният и стопанският контакт между страните и взаимната симпатия между руския и българския народ. (Вж. А. Мартиненко. „Руско-български връзки по време на разрива на дипломатическите отношения, 1886-1896. Исторически преглед“, 1970, кн. 3, стр. 58 и сл.) — Бел.ред.