Татяна Томова - В България има епидемия от тютюнопушене

В индустриално развитите страни пушенето отдавна не е на мода. Мнозинството от хората не пушат и се стараят в околната среда да няма дим.

Сантиметър по сантиметър все по-голяма част от общественото пространство се превръща в зона за непушачи. Дори и без законови забрани днешните пушачи могат да очакват ледено посрещане от все по-неактивните непушачи и дори по-лошо — от бившите пристрастени. Някога готиният образ на пушачите сега изглежда опетнен и хората в потъващия кораб стават все по-малко. Само времето ще покаже дали тютюнът ще стане толкова демодиран и дали ще бъде заменен с нещо друго.

Ако течението в индустриалните страни се е обърнало, то у нас положението е повече от отчайващо. Хората пушат масово, както обикновените, така и от високите слоеве на обществото, а да не говорим за учениците и младежите. България продължава да живее в това своеобразно закъснение, когато нещо преодоляно другаде тепърва се превръща в проблем у нас. Мерките, които държавата взема са същите, както и по света, но у нас индиректната реклама, както и директната води до тези резултати. На големите кръстовища се виждат огромни табла, които рекламират цигари. В центъра на столицата на много места са разположени рекламни фигури на цигари Ева, по вратите на маршрутните таксита се рекламира отново марката Ева и ММ. Павилионите за цигари са облепени целите с реклами на цигари и най-вече на марките Мерелин и Кинг. В най-известните предавания по националните канали нашите „випове“ допълват своята уникална индивидуалност с цигара в ръка. В клиповете на най-горещите поп-фолк хитове цигарата съпътства еротичните и скандални сцени. А в най-новото парче на Преслава и Константин — „Усещане за Мерилин“ се пее „Аз, ти и Мерилин — в леглото…“, а също и „как обичам да я чувствам пареща в моите пръсти, все едно че е жена… Гледай формата и фина, тялото като коприна, как да не поискаш, как да не я вкусиш пак и пак…“ въздействат върху нас хората. Цялото това информационно въздействие върху нас и най-вече върху тийнейджърите ни има едничката цел: да покаже, че за да си секси, готин, индивидуален и да те харесват и приемат в групата, е редно да пушиш. Това е по-важно дори и от бавното самоубийство. В младежкото общество популярността и одобрението са най-големите приоритети. Така млади, незрели, неуверени и жадуващи за НЕЗАВИСИМОСТ ние попадаме в никотиновия капан и като минат 10–20 пушачески години започваме да съжаляваме и да се мъчим да избягаме от него. За тези години в началото сме били модерни, но постепенно сме привикнали да разрешаваме проблемите и стресът с паленето на цигара. В своето безсилие ние сме търсели хапчета, които да лекуват болните ни души. И тъй като в обществото ни е прието, че цигарите помагат, ние сме използвали тези отровни хапчета, за да „решим“ безбройните си проблеми. За съжаление проблемите не се облекчават с палене на цигара, а само остават неразрешени и така ни затрупват още повече. Да, става ни по леко като си запалим, НО ЗА ДА РЕШИМ НАИСТИНА ПРОБЛЕМИТЕ СИ, НИЕ НЕ ТРЯБВА ДА ПРИТЪПЯВАМЕ УСЕЩАНЕТО ЗА ДИСКОМФОРТ, А ДА СЕ ИЗПРАВИМ СРЕЩУ НЕГО И ДА ТЪРСИМ РЕШЕНИЕ. В противен случай те си остават, а ние ставаме още по-отчаяни, обезверени, болни, озлобени и объркани.

Тунелът е толкова тъмен, черен и непрогледен, че светлината въобще не се вижда. Ето защо всеки човек, станал жертва на никотина, трябва сам или с помощ да направи тунелът на своя живот по-светъл и по-сияещ.

© Татяна Томова

Източник: http://spri-cigarite.pozvanete.eu/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16787]

Последна редакция: 2010-07-14 13:30:00