Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Кобургският принц, внук на Луи-Филипа, бе по майка орлеанец.

Според дневника на Стамболова.

Английската синя книга , №14.

Италианската зелена книга , №82.

Английската синя книга , №18.

Английската синя книга , №44 (inclosure).

Не само поради изтъкнатите причини, които са второстепенни. След Берлинския конгрес между балканските държави се засилват вътрешните противоречия, които въпреки сключването на Балканския съюз довеждат до война между тях.

Хладният прием, оказан на българската депутация в Париж, рязко различаващ се от посрещането и във всички други столици, предизвиква голямо задоволство в Петербург. В лична телеграма до Флуранс сам императорът благодари за отношението на Франция към представителите на регентството. Историците, занимаващи се с произхода на френско-руския съюз от 1891 г., приемат, че въпросното поведение на френското правителство полага първите основи на дългогодишното френско-руско сближение и началото на Антантата. Едновременно с това обаче в Париж не желаят искрено преодоляването на българските трудности от страна на царизма, понеже това би намалило интереса на Русия от съюзници на европейския континент и би насочило нейната политика в Азия, Африка и Далечния изток, където съществуват стари и нови френско-руски противоречия.

J. Hansen, Ambassade d Paris de M. Mohrenheim (1884 — 1898), стр. 25.

Ще си помисли.

За думите на Флуранса пред българската депутация Хансен пише: „Това откровено и ясно заявление предизвика сензация в европейските канцеларии. В Петербург тя произведе най-добро впечатление. Барон Моренхайм (руският посланик) посочи на своето правителство чувствата на истинско приятелство на френското правителство за Русия и Александър III изказа високо своето задоволство на г-на Лабуле, който току-що бе назначен френски посланик в Петербург.“ J. Hansen, op. cit., стр. 26.

Corriese della Sera , 4 януари.

Пожелание, което се свързва с ролята на Пиемонт като един от центровете на обединението на Италия. В конкретния случай става дума за отдавнашните претенции на Сърбия да възглави националноосвободителните движения на балканските славяни и ги обедини в една държава под егидата на Обреновичите.

Тази фраза би била оправдана само ако се имат предвид тактическите спекулации на Портата с конфликта между регентството и Петербург. Портата не би могла да бъде покровителка на българската независимост, понеже искането за независимост е насочено против нейните имперски интереси.

Journal de Genève, 7 ноември 1886 г., дописка от Цариград.

Нелидов подписа мира, сключен в Сан Стефано.

Става дума за писмено послание на либералните русофили около Др. Цанков в началото на кризата, в което те призовават султана да окупира България. Този документ предизвиква широко недоволство и за дълги години е използуван като главно обвинение срещу Др. Цанков и неговата партия.

С името „моаджири“ Стоилов, както и Вълкович наричаха русофилите от Румелия, които бяха избягали в Цариград.

Италианската зелена книга , №56.

Оник ефенди е сега турски генерален консул в София.

Министърът на външните работи.

Депеша №10 от Вълковича до Начовича, 19 декември.

Смесеното министерство.

Толкоз по-зле за него и за неговата партия.

За нещастие, г. Греков е дал надежда за тази комбинация.

В скоби

Ортакьой, преддверие на Цариград и резиденция на екзарха.

Като връх на смешното.

Депеша от 26 декември.

Независима България.

Тук авторът има предвид преодоляването през пролетта на 1887 г. на германо-френското напрежение, криещо опасности от въоръжен конфликт и общоевропейска война. Отношенията между Берлин и Париж представляват главният компонент на европейската криза от 1886–1887 г. Тяхното постепенно нормализиране се приема за край на тази криза.

Английската синя книга , №27.