Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Панов, Олимпий (1852–1887), участник в националноосвободителното движение, учи в Русия и Франция, участвува в Сръбско-турската и Освободителната война. По време на Сръбско-българскага война като началник на артилерията се противопоставя на решението да се изостави Сливнишката позиция. Обявява се против режима на Ст. Стамболов въпреки приятелските си връзки с последния, поради което е преследван.

Брат на майор А. Узунова и националист.

Разговорът е възпроизведен буквално според телеграмите, които се намират в архивата на Военното министерство.

Същото известие Тепавски прати и на Драндаревски, но по пътя куриерът биде заловен и едва можа да скъса писмото.

Според рапорта на окръжния управител Н. Обретенова.

Разстоянието от града до Дунава е един километър.

Брат на капитан Корабарова.

Брат на силистренския дружинен командир.

Всичките тия разпореждания, както и рапортите на военачалниците от Русчук върху бунта се намират в Архива на Военното министерство, отгдето сме се ползували.

Според собствения му рапорт.

Кърджиев, Тома (1857–1887), деен участник в националнореволюционното движение, един от ръководителите на революционната организация в Русе, подготвя и предвожда четата в с. Червена вода, Русенско, през 1875 г. Споделя убежденията на революционерите, които след Освобождението са привърженици на проруската ориентация на българската външна политика.

Станцията се помещаваше тогава на ул. „Раковска“ в ниската едноетажна къща, която носи сега №93.

Увлечен от своите антируски пристрастия, и тук С. Радев представя действията на опозиционно настроените слоеве от българското общество след разправата в Русе като проява на „руски заговор“. Руските заговори и проруските чувства са две генетично различни явления в българския политически свят.

Според една телеграма на кап. Лудогорова до военния министър (Архива на Военното министерство).

В началото на 1887 г. Ризов обнародва във в. Славянин (Русе) едно отворено писмо до Т. Х. Станчева, в което даваше мотивите на своя обрат в политиката. В това писмо Ризов предсказваше, че ще бъде последван от своите бивши другари 3. Стоянов и Д. Петков, които обнародваха в Свобода (4 февруари 1887 г.) следния отговор:

До нашите приятели.

В 43 брой на в. Славянин нашият някогашен другар по вестникарство Д. Разов е поместил едно писмо с твърде шарлатанско съдържание. Между другите свои фалшиви, пусти, надути и дертлии теории той имал още безочливостта да допусне даже мисъл, че и ние, долуподписаните негови другари, в скоро време сме щели да последваме неговия патриотически пример, т.е. да тръгнем из кривия път и прегърнем неговата програма.

Ние обявяваме на своите приятели за знание, че не само няма да тръгнем за напред с хора като Д. Ризов, но осъждаме го публично, гдето той зарад една служба, че не му я дадоха, отива в днешното критическо време да се мъчи да подкопава правителството, което тъй доблестно представлява народното желание. Ако не друг, то именно Ризов имаше най-малкото право да излиза днес да укорява правителството, защото той до вчера се възхищаваше от неговите действия, и още повече пък да го укорява с предсказания, без да е видял резултата на дело.

Ние благодарим на случая, че ни даде възможност да го познаем що за стока е.

Който не трябва да се смесва с поручик Ив. Фичева, сега генерал.

Млада България.

Според Ризова.

Такъв чин занимаваше Паница във войската.

От Дунавския полк имаше убити и ранени 3-4; от пионерния до 40.

В спомен на това убежище Т. Тодоров подари на зетя на баба Хаджийка портрета си с едно посвещение, което споменува за нощта на 19 февруари. Този портрет е у автора на тази книга.

Движението на капитан Маринова биде преустановено. От Търново пристигна в Русе само поручик Фичев с една дружина. На Мицева се съобщи да се върне от станцията обратно за Разград.

„Делото на майор Узунова“ , брошура от Я. П. (д-р Петкович, старши лекар при Дунавския полк).