Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Ibid., №33.

Ibid., №41.

Ibid., №52.

Английската синя книга , №52 (inclosure).

Депеша на Вълковича от 7 януари (Архив на Министерството на вътрешните работи).

Военен министър в България в 1882 — 1883 г. и брат на дипломатическия агент.

Свобода , 14 януари.

Независима България , 17 януари.

Италианската зелена книга , №92.

… gli orrori della guerra civile e il pericolo di un’occupazione straniera alle quali egli aveva, a piu riprese accentato, nelsuo discorso, di voler ricorrere come all ’ultima ratio.

„Неутралното“ според С. Радев поведение на Бисмарк в австро-руската борба на Балканите е отдавна опровергано по категоричен начин. Сам Бисмарк в спомените си напълно откровено заявява, че австро-германските отношения и интересите на Австро-Унгария стоят винаги на преден план в политиката му спрямо балканските действия на Русия. Специално по „българския въпрос“ Бисмарк тайно, но настойчиво насърчава проникването на Австро-Унгария, която е определена от него да служи за аванпост на глобалното германско настъпление на Балканите, в Турция, в Близкия изток, осъществено в началото на XX век.

Свобода , 19 януари. „Молитва“ е печатана с подпис Н.(Николов). След два-три дена Радославов, който бе вече в съревнование със Стамболова, взе лирата и той и му отговори:

Трикупис, Х. — известен гръцки политически деец, дипломат, публицист и общественик. В областта на гръцката външна политика провежда проанглийска ориентация. По време на посещението си в София през 1891 г. лансира пред Ст. Стамболов идеята за балкански съюз срещу Турция на базата на разделяне на. Македония между България, Гърция и Сърбия.

Английската синя книга , №56.

Мустешар , държавен подсекретар, или както казват русите, товарищ-министър.

В същото писмо Калчев говореше за посещението, което тримата делегати направиха в Илдъза.

Тоя човек е предател.

Италианската зелена книга , №100.

След скъсването на дипломатическите отношения между България и Русия в средите на българското офицерство се формира опозиционна русофилски настроена група. Поради преследванията, на които били подложени, част от офицерите русофили са принудени да емигрират в Румъния, Русия и Турция. Подобно на практиката от предосвобожденския период емигриралите офицери образуват революционни комитети в Одеса, Цариград, Браила и Калафат, а в Цариград е учреден Централен комитет, оглавяван от майор Груев, ротмистър Бендерев и капитан Димитриев. Практическата цел на емиграцията е свалянето на режима на регентството, нормализиране на отношенията с Русия и избор на български княз, приемлив за Русия. На проведените съвещания в Букурещ представителите на комитетите в Румъния вземат решение да се организира антиправителствен бунт със силите на русенския и силистренския гарнизон и след това да се пристъпи към завладяване на властта в цялата страна.

В интерпретацията на подготовката, реализацията и последствията от бунтовете в Русе и Силистра С. Радев следва своята тенденциозна линия на омаловажаване на патриотичните подбуди и искрената готовност за саможертва у по-голяма част от бунтовниците офицери. Особено необективен е авторът при пресъздаването на епизодите от процеса и поведението на осъдените на смърт офицери преди разстрела. Буржоазната и марксическата историография документално са доказали мъжественото държае на офицерите русофили и тяхното дълбоко убеждение, че умират за свободата на България. Бел. ред.

Според едно конфиденциално писмо на кореспондента на Havas в Букурещ, съобщено на Начовича от агенцията.

Според едно писмо, пратено до Китанчева от Одеса и съобщено Стамболову.

Белинов взе полка в Търново на 28 октомври.

Узунов, Ат. (1860–1887) — български военен деец, майор от армията. Участник в националноосвободителното движение. Проявява храброст и качества на военен командир при отбраната на Видинската крепост по време на Сръбско-българскага война като началник на гарнизона. Характеристиката, която дава С. Радев за неустановеността на политическите убеждения на Узунов, не е основателна. Аг. Узунов принадлежи към групата млади български офицери, получили образованието си по руската военна школа, които искрено са убедени в историческата необходимост от политически съюз между България и Русия. Подобно на своите другари А г. Узунов се държи мъжествено при разстрела.