Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Касае се за Струмския полк и за военното училище.

Това не бе вярно. Знамето с Георгиевския кръст, което бе останало от времето на опълченците от дружината на Калитина, не бе изгорено, макар да принадлежеше на Струмския полк.

Оригинала на този циркуляр не можахме да намерим. Преведохме го от английски. Вж. Английската синя книга , №419.

Българският офицер Хитров ударил рускоподанния унтерофицер Сухоруков, който раздавал циркуляра в гостилница „Искър“.

Английската синя книга , №375.

Срокът според конституцията трябваше да бъде от един месец, а изборите бяха насрочени с два дена по-късно.

Цанковистите.

Английската синя книга , №418.

Английската синя книга , №419.

Това бележеше и Ласелс в един от рапортите си (№419).

Елитът на руската дипломация не одобрява нетактичното поведение не само на генерал Каулбарс, но и на останалите дипломатически представители на Русия в Цариград, Букурещ и Белград, които се отличават със своето късогледство и реакционност. Дипломати и политици като А. Татищев, Б. Ламсдорф, П. Шувалов, В. Безобразов и др. решително осъждали необмислените действия на генерала и липсата на чувство за реалност в българската политика на императора. Те разбират далечните последствия от тези прояви за бъдещето на руско-българските отношения. — Бел.ред.

Английската синя книга , №378.

Ibid.

Италианската зелена книга .

„Англичаните, разказва д-р Радославов, ни научиха как да отговорим на Каулбарса.“

Английската синя книга , №417.

Според един руски дипломат, близък сътрудник на Каулбарса.

Цитирано от в. Свобода , 1890 г., 14 ноември.

Описанието на митингите заемаме от една кореспонденция от София до Русские ведомости , броя от 2 октомври 1886. Чини ни се, че тя дава най-вярното представление за случките през тоя ден.

По разказа на един руски дипломат.

В. Радославов живееше тогава в къщата на Белковски.

Fremdenblatt, 23 септември.

Journal des Débats, 25 септември.

Английската синя книга , №392. — От това писмо е обнародвана само една част (extract).

Лорд Идеслей е правил алюзия за 9 август.

Цариградската конференция, свикана по въпроса за Съединението.

По разказа на В. Радославов.

Вероятно авторът има предвид намеренията на Каулбарс да се създаде обстановка на брожения в страната, за да се състави общо впечатление от необходимост от външна намеса. Но дори и в най-необузданите си амбиции Каулбарс не би дръзнал да се надява да става „диктатор в името на Русия“. Явно обаче, че неговите позьорства и бруталности създават добра почва за емоционалната достоверност на подобно предположение от страна на тогавашните съвременници. Неговите „съвети и предупреждения“ към „неблагодарните българи“ често стигат до заплахи, в които евентуална въоръжена акция от страна на Русия или Турция са главният аргумент за натиск. — Бел.ред.

Според генерал Савова един арменец открил руския шифър и дал възможност да се следи телеграфическата преписка на Каулбарса, от която са узнали всичките му планове.

Циркулярното на Каулбарса до консулите.

Ето тоя приказ: „За поведението, което са държали през време на преврата на 9 август, наказвам следующите г. г. офицери:“

Семь лет на ближнем Востоке. Петербург, 1906, стр. 332.

Тези телеграми са взети из Якобсоновите документи. Ще забележим, че те напълно се схождат с мемоарите на Карцова.

По повод на тия слухове Рачо Петров телеграфира на полковите командири в Шумен: „Подполковник Шиваров ще заседава днес в 2 часа подир пладне в Главния военен съд под председателството на военния министър, гдето ще се решават въпроси из военносъдебния устав. Мене ме удивлява, че има дотолкова подли и мерзки личности, които могат да се решават да пращат такива слухове. Не зная кой от вашия гарнизон е под следствие, но доколкото аз зная, такова нещо няма. Паприков ще ви обясни всичко. Неговото отиване в Русе, Шумен и Варна има единствената цел да разувери офицерството в лъжливите слухове, които се пръскат, и да им обясни истинския вървеж на работите у нас. Даже не е ставало дума в министерството за превождание на някого от вас.“