Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Тоя 10 август, който се бе почнал с такива радостни предвестия, се свършваше посред най-жестока несигурност. Военният смут във Варна, вироглавството на Маринова в Ловеч нямаше ли да повлекат и други протести във войската, да предизвикат стълкновения, кръвопролития може би? При тая перспектива на гражданска война сърцето на Груева замираше. Бендерев обаче говореше вече за крайни мерки. На часа 10 вечерта той получи една телеграма от Стамболова, който го питаше:

„В името на честта ви, моля да ми разкажете подробно за преврата. Има ли хора убити? Съчувствуват ли гражданите? Защо още няма манифест? Каравелов арестуван ли е? Имаше ли правителството предварителни известия за преврата? Свалянето на княза по искането на Русия ли стана? Няма ли опасност сърбите да ни нападнат? Где е князът?“

На тия въпроси Бендерев не отговори никак. Виждайки вече, че Стамболов е раздразнен и утре ще бъде враг, той даде заповед на полковия командир в Търново капитан Бонева да го арестува. Бонев бе съобщил в София, че на 10-и подиробед всичките дружини на Търновския полк положили клетва, следователно време бе да се сломи Стамболовото упорство.

Станал сега фактически шеф на тази многоглава диктатура, от която Груев се бе мълчаливо отказал и която Радко Димитриев мечтаеше да узурпира, Бендерев взе мерки през нощта и срещу размирения гарнизон във Варна. Той предписа на бригадния командир в Шумен подполковник Шиварова да замине веднага за Варна, да замести Караджова и да постави начело на Приморския полк старшия между офицерите капитан Алек. Анастасов.

През нощта на 10-и срещу 11-и Бендерев дълго бдя в телеграфната станция. Той бе крайно възбуден и нетърпелив. А съобщенията бавно вървяха. Някой прекъсваше разговорите, без да се знае откъде. Пловдив, повикан няколко пъти, мълчеше. Най-сетне късно през нощта той се обади. Бендерев руга телеграфиста и го заплаши с разстрелване. За чудо, лентата отговори: „Не се знае кой кого ще разстреля.“ Сетне последваха псувни: „предатели, мерзавци“, и други изражения по-национални. Бендерев бе в изумление: значи, и Пловдив?… Той помисли, че има някоя грешка, поиска пак Пловдив, викá на апарата дълго време, но никой не се отзова.

Решително, разгромът почваше, разпилян досега, муден, но утре той щеше да се разлее по цялата страна, събаряйки всичко, което детронаторите считаха за победа. За строгости времето бе минало; репресията бе невъзможна сега, трябваше да се действува с увещания. На 11-и сутринта Бендерев отмени заповедта си до Шиваров и повика Караджова на апарата. При първите думи за обяснение Караджов [28]заяви: „Ние сме се клели вече еднаж на тоя княз и клетвата не можем да изменим.“ Бендерев почна да го убеждава с благи думи:

Обявете на всички г.г. офицери, че князът собственоръчно е подписал отказването си от престола. Това отказване е за в полза на българския народ, понеже ни застрашаваха разорителна война със сърбите и окупация от страна на Русия. Сега е получена телеграма от руското правителство, която гарантира нашата безопасност и изявява категорически, че няма да произлезе руска окупация, ако само не я предизвикаме с някое вътрешно безредие.

Бендерев увещаваше след това Караджова да закълне войската във временното правителство и да запази на всяка цена спокойствието в града. „Все едно, добавяше той, князът няма никога да се върне в България. Бъдете повече българи.“ Със същата записка Бендерев утвърдяваше Караджова в длъжността му командующи Приморския полк и назначаваше капитан Драндаревски за комендант на Варна.

Между туй Никифоров продължаваше да протестира, че името му още личи сред членовете на правителството. На 11-и сутринта Радко Димитриев отиде да го уговаря; Никифоров „отказа да го приеме в къщата си.“ [29]След малко дойде самият Груев, който го помоли да позволи поне да не се оповестява неговата оставка и да се подписват депешите на Военното министерство с неговия подпис; Никифоров не се съгласи. В едно ново писмо до Климента той казваше: „Най-после безбожно и нехристиянско е такова продължително злоупотребление с моята фамилия (т.е. име) от ваша страна.“

Климент немá възможност да се занимае с това писмо, защото няколко часа по-късно той получи едно по-страшно послание. От Пловдив бригадният командир Муткуров му телеграфираше:

Председателю на временното правителство митрополиту Клименту.

В силата на указ № 1, с който председателят на Народното събрание ме назначава главнокомандующ на войските на Северна и Южна България, ви предписвам да се оттеглите от узурпаторски заетата власт най-късно в продължение на 24 часа наедно с привременните министри Цанков, Бурмов, Радославов, Стоянов, Величков и майор Никифоров под страх на смъртно наказание.