Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Груев побърза да телеграфира на Стамболова:

„Каравелову е съобщено вашето желание. Уверявам ви под честно слово, че Каравелов ви моли да не бъркате на започнатото дело, докато сам той не дойде на станцията.“

Стамболов не остана доволен от това обяснение. Той се усъмни да не би Каравелов да е арестуван и Груев да злоупотребява с неговото име.

„Какъв знак дава г. Каравелов да се уверя?“ — попита той.

Груев отговори: „Ще поговоря с него.“

Между туй Стамболов, обхванат от друго едно подозрение, поиска да провери и самоличността на Груева, закачи го за някои интимни неща, междупрочем за една жена, позната тям. „За Лиза ли ме питате? — отговори Груев. — Много му сееш на дънера ряпа.“ После той взе сбогом от Стамболова и му каза: „Целувам те.“

Подир малко Груев пак се яви на станцията. Той носеше от Каравелова условните знакове, които трябваше да успокоят съмненията на Стамболова: една книга на Тацита, която той бе дал на Стамболова преди заминаването му от София, някакви алюзии върху един разговор за стара Гърция и пр. Груев съобщи на Стамболова, сé от името на Каравелова, някои допълнителни отговори на въпросите му от сутринта.

„Г. Каравелов казва — телеграфира му той, — че инициаторите за свалянето на княза са войската, която тук даде присяга. Той казва, че не може да предвижда бъдещето. Ще имаме, казва той, четири държави против и две за нази: Русия и Франция. Казва още, че не рачил да излазя днес, за да не се дадат разни тълкувания.“

„Коя част от войската е в преврата?“ — попита Стамболов.

„Целият Струмски полк, кавалерията, артилерията и Военното училище.“

Стамболов прекрати след това разговора, без да се обяви изрично срещу преврата, но като остави у Груева впечатлението на една дълбоко тревожна неизвестност.

Вълненията на тоя ден бяха съвсем съкрушили Груева, сантиментален човек с меко сърце и слаби нерви. Той си бе въобразил — бидейки хипнотизиран от другарството на Бендерева и от страстната фразеология на Радко Димитриева, — че след като почне с едно насилие, оправдано от патриотизма, революцията ще се свърши с всеобщо прегръщане, в някакъв апотеоз. И ето че сега едно глухо противостоение се предчувствуваше в провинцията; София бе начумерена и от двамата политически мъже, на които той най-много вярваше, единият си умиваше ръцете, а другият почти се заканваше. След първото си посещение при Каравелова „Груев се върна във Военното министерство полуразочарован в своето дело“. [19]Вечерта той бе тъй смутен, че „почна да гледа в себе си повече престъпник, отколкото душа на преврата“. [20]

Другите съзаклетници още бодърствуваха. Бендерев гледаше бъдещето с всичките си илюзии на военен романтик. Радко Димитриев се биеше в гърдите и заявяваше, че ако стане нужда, кръв ще се лее. Другите съзаклетници, останали по частите или залисани в работа, нямаха още време да обсъждат положението. Впрочем то не бе още тъй лошо, както го предполагаше унинието на Груева. Привеждането под клетва бе почнало в гарнизоните по провинцията. В много градове бяха станали одобрителни митинги. Князът бе в Буховския манастир и сутринта трябваше да потегли за Рахово. Дипломатическото тяло в София не направи никакви постъпки за протест. То поиска само да му се позволи да праща шифровани депеши и да се запази животът на низвержения княз. Столицата, илюминирана тая вечер по заповед на кметството, не показваше наистина никакво въодушевление, но и роптание в нея не личеше. Колкото за духа на столичните войски, той бе отличен. На часа 9 сутринта те дадоха клетва на временното правителство и когато им се обясни, че е извършено едно народно дело, те викаха ура с голяма радост. Само привечер се забеляза у офицерите известна нервозност.

Цял ден І артилерийски полк стоя на полето, близо до мястото, гдето днес е Захарната фабрика. Тук мислехме ние [21]да пресрещнем двете дружини от Сливница, в случай че те се опитат да нападнат столицата. До вечерта не получихме от София никакви инструкции. В тъмното аз заминах за града да питам главнокомандующия какво да правим. Главната квартира бе във Военното училище, дето е сега комендантството. Тук заварих Бендерева. Питах го дали дружините в Сливница са дали клетва и не ще ли бъде добре да пратим една дружина с една батарея, за да ги обезоръжим. Бендерев ми каза, че всичко върви добре. „Само Стамболов шава малко в Търново“, забележи той. В това време дойде и Груев, който изказа своите опасения от Стамболова. Бендерев предложи тогава да заповяда на капитан Бонева да арестува Стамболова. После прибави: „Може и сам аз да ида в Търново.“ Груев не се съгласи нито на едното, нито на другото. Неговото присъствие донесе сякаш някое разочарование. Почнахме да разменяваме тъжни мисли. В заключение всички казахме: „Ний извършихме своето. Нека князът да се извади вън, сетне нека управлява който ще.“