Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

Докато във Военното министерство ставаха бурни безплодни разисквания, от Петербург пристигнаха първите инструкции на руското правителство. Те се съдържаха в една открита телеграма, която Богданов съобщи на Груева и която гласеше:

В данных обстоятельствах будьте по возможности сдержанный. Постарайтесь повлиять чтобы правительство составлено из лиц солидных и которые пользуются доверием страны, для того чтобы сохраним порядок и тишину в стране. Желательно было бы чтобы в состав членов правительства вошел митрополит Климент. Можете заявлять болгарам, что Россия будет попрежнему руководиться относительно них с чувствами бескористного доброжелательства; что об окупации Императорское правительство и не думает и что содействие его будет всегда на стороне болгар, которые будут направлять свои усилия для поддержания в стране порядка и спокойствия; с тем чтобы обеспечить ее будущее благосостояние. [16]

Под впечатлението на тоя съвет на Русия се състави правителството на Климента. От един прозорец на Военното министерство Радко Димитриев прочете листата на новите министри, имената на които бяха посрещнати със слаби ръкопляскания. През вечерта Климент и Груев написаха следната „Прокламация към българския народ“:

Днес, часа 2 по полунощ, княз Александър Батенберг се отрече завсякога от българския престол, като подписа формално отречението си, защото се убедил, че неговото господаруване е съсипателно за българский народ.

Предвид на това извънредно и важно събитие се състави окончателно временно правителство от следующите лица: председател митрополит Климент; членове: военний министър майор Никифоров; министър на вътрешните дела Д. Цанков; министър на финансите Т. Бурмов; министър на външните работи и изповеданията Хр. Стоянов; министър на правосъдието В. Радославов; и министър на просвещението К. Величков.

Временното правителство, като поема управлението на страната, обявява, че животът, имотът и честта на българските граждане, както и на чуждите поданици, живущи в България, са напълно гарантирани, и е напълно уверено, че всичките български граждане, без разлика на вяра, народност и политически убеждения, ще съдействуват за запазване на вътрешния ред и тишина.

Нека българскийт народ бъде твърдо убеден, че великият руски цар, покровител на България, няма да остави отечеството ни без своето мощно покровителство и защита.

Да живее българский народ, да живее България!

Ст. София, 19 август 1886 г.

Съставянето на едно временно правителство, което те смятаха вече окончателно, донесе голямо облекчение на детронаторите, защото те си въобразиха, че политическата отговорност за тяхното дело пада сега от главите им. Наистина, съставът на това правителство не им се виждаше съвсем задоволителен — нито Цанков им вдъхваше доверие, нито пък Климент бе достатъчно голямо име, за да символизира пред света единодушието на българския народ — но най-въпиющата необходимост бе да се учреди, както и да било, една политическа власт, която да направи от революционния факт едно нормално положение, защото в страната се забелязваха вече обезпокоителни симптоми.

Първият протест против преврата дойде от Търново във вид на една енергична, живописна и лаконическа псувня от страна на началника на телеграфната станция Васил Загоров. Бендерев телеграфира да го арестуват и да го пратят под конвой в Русе. На случката не се даде обаче особено значение, защото се мислеше, че се касае за някой екзалтиран човек, може би маниак. Към пладне се случиха още по-тревожни известия. От няколко градове началниците на станциите питаха Груева дали да предадат следната телеграма на Стамболова, подадена от Търново на ч. 10 и 40 м. (9 август):

До окръжните управители, командирите на полковете и бригадите в Русе, Варна, Плевен, Шумен, Ловеч, Пловдив, Стара Загора, Сливен, Хасково.

Ако сте получили от София известие, че князът е свален и аз с Каравелова и пр. съставляваме привременно правителство, знайте, че от това дело нямам никакво известие; не съм приел да бъда член в правителството и се боя, че това нещо е мистификация. №96.

Груев отговори, че който предаде тая телеграма, ще отговаря с главата си. Въпреки това навсякъде освен в Пловдив тя стигна до назначението си. В цялата страна тя произведе грамадна сензация. Подозрението, че софийската революция е фарс, съчинен от някой опозиционер, застанал на телеграфа негде по полето с подвижен апарат в ръка, това подозрение, което в първия момент се бе породило едновременно в много умове в провинцията, добиваше сега едно громко потвърждение в думите на Стамболова, въображаем член на едно правителство, което сам той считаше за въображаемо.