Симеон Радев - Строители на съвременна България том 2

По-малко лековерни и по-опитни в политическия живот, съзаклетниците щяха да се загрижат най-вече за настроението на войската, в която князът се ползуваше с голяма популярност. Но те бяха вече съвсем заслепени от мотивите, с които се бяха увлекли помежду си, и не предполагаха, че други ще могат да противостоят на това, което бе ги омагьосало. Те се надяваха също и на особената психология на военните, на техния професионален навик да следват импулса, даден отгоре; на тая солидарност, която създава между офицерите другарството по оръжие и която бе добила на Сливница и Пирот един вид печат на кръвно родство.

В поддръжката на политическите мъже вярата на съзаклетниците бе още по-крепка. Те знаеха — от Св. Миларова, който бе посредникът на Цанкова, и от Радко Димитриева, който минаваше за пълномощник на румелийската опозиция, — че низвержението на Батенберга бе най-горещото въжделение на Цанкова и на бившите директори на Румелия. [4]За поведението на консерваторите можеше да съществува съмнение, но те нямаха никакво значение: от тяхната някогашна група не бе останал дори и един приятелски кружок, а само няколко имена, които страната бе почнала вече да забравя. Оставаше либералната партия, която имаше всичките власти в ръцете си и която разполагаше с народната сила. По отношение на нея съзаклетниците имаха същата лекомислена илюзия, както и към войската.

Водителите на заговора Груев и Бендерев бяха либерали. [5]У Каравелова те бяха почти ежедневни гости: със Стамболова — близки приятели. Без съмнение, те знаеха за посещението, направено от двамата либерални водители в руското агентство, и за обезсърчителния отговор от Петербург: това немалко бе способствувало, за да се затвърди у бъдещите детронатори идеята за детронирането. Постъпката на Стамболова и Каравелова пред руското правителство, която бе един опит да се разреши с политически средства една дипломатическа криза, те я претълкуваха като едно доказателство, че е нужна една революционна развязка. Поведението на Каравелова, тайнствените преговори на Илия Цанова с Богданова им дадоха подир това още по-осезателни поводи, за да се заблудят те върху разположението на властвующата партия. Наистина, Каравелов не даде окончателно съгласие за низвержението, но признаваше, че то е необходимо; наистина Цанов не отиде докрай в мисията си, но не бе се отказал от нея. Колкото за Никифорова, последните му колебания бяха отглас на Каравеловата нерешителност: по душа той бе със съзаклетниците. От дългите двоумения, които показваше правителството, Груев и Бендерев бяха заключили, че Каравелов одобрява преврата, без обаче да иска да вземе отговорността за него. Като поеха върху себе си непосредствения риск на революцията, те считаха, че Каравелов ще се наеме с мъчнотиите на революционното управление. [6]По тоя произволен начин те установиха между себе си и властта една негласна солидарност и оповестиха Каравеловата двусмисленост като морално сътрудничество. Нещо повече: първите разпореждания на заговорниците след успеха на делото им бидоха направени от името на правителството.

Наистина депешата, чрез която свършеният факт биде оповестен официално на страната и която биде изпратена до окръжните управители още на часа 3 и 35 минути сутринта — докато князът и брат му Франц-Йосиф бяха още във Военното министерство, — носеше подписа на Каравелова редом с оня на Груева. Тя гласеше:

До окръжните управители (изключая трънския, царибродския и видинския)

Принц Батенберг низвержен от престола. Направете митинги в утвърдителен смисъл. — №1.

Каравелов

Главнокомандующий на българските войски:

Майор Груев

Качеството на главнокомандующ Груев бе взел по настояването на своите другари като най-висок по чин и като лице, ползующе се с всеобщо уважение във войската. За да бъде обаче ефектът по-голям в страната, за да се намали лошото впечатление от едно пронунциаменто, военните решиха да поставят революцията под опекунството на Каравеловото име. Те не се спряха ни за миг пред мисълта, че още първия момент опорочват своето дело с една фалшификация.

Последующите разпореждания носеха само подписа на Груева. С депеша №2, изпратена на часа 5 и 30 м., той съобщи на окръжните управители, воинските началници и командирите на полковете, че се обявява военно положение в цялото княжество и че гражданските власти ще се подчиняват на старшите военни началници, които ставаха и коменданти. На телеграфните станции се даде окръжна заповед да не се предават никакви шифровани депеши или известия за станалия преврат. На пограничните пунктове се забрани да пропускат каквито и да било пътници вън от княжеството. България биде изолирана от чуждия свят и София остана без съобщение с провинцията. Съзаклетниците си обезпечаваха по този начин един срок от безмятежност за затвърдяването на революцията.

Читать дальше