Джон Лескроарт - Рекетът

Отблизо лицето на лейтенанта изглеждаше изпито и грапаво. Той извади от джоба си чифт белезници и ги хвърли на масата. Няколко души от околните маси се обърнаха.

— Говорите ли английски? — попита Ръсти.

Лейтенантът кимна.

— Доста добре, струва ми се.

Ръсти се усмихна, посочи с пръст Харди и каза:

— Този носи пистолет. В момента. Под якето му е.

Очите на високия заблестяха — реакцията, на която се надяваше Ръсти. Мантрило погледна Харди, после Ейб и поклати отегчено глава.

— Дойде с нас доброволно — обясни Ейб. — Както вече ви казах.

Ръсти се намеси в театъра. Поклати глава отрицателно.

— Не! Проверете го! Дойдох с тях, защото само така можех да се измъкна от тях. Държат ме под прицел цял ден. — Срещна погледа на Мантрило. — Лейтенант, пистолетът е у него. Те нарушават законите на страната, не аз!

По дяволите, мислеше си, бива си ме. Точно както в съда. Погледна към Харди и настоя:

— Проверете го, моля ви.

Не се наложи Мантрило да прави каквото и да било. Харди разкопча няколко копчета и вдигна нагоре якето си. Обърна се.

— Лейтенант, не знам за какво говори този човек. — Погледна Ръсти. — Май бирата ти е много, приятел. Нямам никакъв пистолет.

Мантрило се надигна и протегна ръка към белезниците.

— Да вървим — каза той. — Ще говорим после.

Но това бе невъзможно! Пистолетът беше у Харди. Беше с него през цялото време, освен…

— Тоалетната! — извика силно Ингреъм. — Оставил го е в тоалетната!

Харди му се усмихна. Ръсти се извъртя рязко — или поне опита — за да се отскубне, да отиде до тоалетната сам и да докаже измамата на Харди, но Мантрило го улови за здравата китка.

— Горкото момче — отбеляза Глицки. — Колко се е объркало.

Мантрило го обърна, за да хване ранената му ръка.

— Да вървим — каза доста по-грубо.

Ръсти се отскубна.

— Не! Не може да постъпите така!

Блъсна се в съседната маса. Клиентът се обърна и извика:

— Ей, защо не внимаваш?

Харди приближаваше от едната страна, за да препречи пътя му. Ръсти грабна един нож от масата със здравата си ръка. Обърна масата и я блъсна към Глицки и лейтенанта. Замахна с ножа към Харди. Полицаите се приближиха и застанаха зад шефа си. Ръсти можеше да избяга само в една посока и хукна натам — изтича между масите, прескочи ниската ограда и хукна по тротоара.

Суматохата около масите осигури на Ръсти добра преднина. Мантрило наду свирката си. Двамата униформени полицаи хукнаха след Ингреъм. Те също надуваха свирките си и разгонваха хората с жестове. Няколко от минувачите залегнаха.

Харди се опитваше да следва Мантрило и Глицки, макар че кракът го болеше. От тесните улички се появиха още полицаи.

Имаше твърде много хора. Някъде напред се чу пукане като от фойерверки, последваха писъци. Хората от тротоара хукнаха към пясъка. Напред имаше море от хора, което се разделяше, за да пропусне тичащите.

Харди видя Ръсти на около стотина метра напред — изведнъж бе изскочил на плажа, вероятно заради тълпата. Пясъкът обърка крачките му, забави го. Ръсти се обърна назад през рамо и ги погледна над налягалите.

Глицки и Мантрило, на двайсетина метра зад него, също излязоха на пясъка. Харди скочи долу. Появиха се десетина полицаи и хукнаха през пясъка.

Ръсти излезе на по-твърдия пясък край водата и рязко тръгна в обратна посока, към Харди. Силуетът му се очертаваше на фона на оранжевото вечерно небе и вълните.

Чуха се още гърмежи, от всички посоки. Ръсти сви към водата и продължи да бяга успоредно на брега с високо вдигнати колене.

Следващият откос заора в пясъка недалеч и започна да приближава към него. Ръсти рязко спря и вдигна едната си ръка, здравата, после ранената, заедно с превръзката. Обърна се назад, но няколко куршума го надупчиха.

Ингреъм се свлече. Когато Харди стигна до него, Глицки и Мантрило вече бяха клекнали край Ръсти. Бяха го обърнали по гръб, а вълните, които го заливаха, се отдръпваха порозовели.

— Тъпият му кучи син — изруга Глицки.

Харди освободи ранения крак от тежестта си и приклекна.

Ръсти отвори очи и се загледа в небето. Постепенно съзря Харди и се опита да се усмихне.

— Хей, Диз, не ги слушай, като ти казват, че комарджиите винаги умират разорени. Аз съм богат.

— Къде са, Ръсти? — попита Харди. — Къде са парите?

Ръсти затвори очи, отвори ги пак.

— Ако ти кажа, ще изгубя позицията си.

Засмя се и се разкашля. Лицето му застина с тази гримаса и очите му престанаха да виждат.