Джон Лескроарт - Рекетът

Джипът му беше там, където го бе оставил, зад ъгъла край рецепцията на „Ел Сол“, малко нагоре. Смълчаната тъмна улица му се стори убийствено дълга. Когато най-накрая стигна, бръкна под калника — беше там.

Седна зад волана и напълни барабана с куршумите, които бе залепил под дъното на жабката. Не смяташе, че ще се наложи да стреля по Ръсти веднага, но… търпеливото и снизходително отношение като към добър човек, станал малко лош, едва не му бе коствало живота — нямаше да допусне тази грешка повторно.

Небето над главата му започваше да изсветлява. В горния край на предното стъкло помръдна нещо черно — той замахна, гущерът скочи на улицата и избяга.

Харди потрепери. Тръгвай, каза си, дори и да не знаеш къде да отидеш.

Джипът запали веднага. Включи на скорост и остана за миг неподвижен, за да събере сили. Реши, че е загубил доста кръв, макар и да не му се виеше свят. Умората вероятно се дължеше на часа — бе прекарал тежък ден, наситен с доста премеждия. Все пак, като барман често му се налагаше да не спи по цяла нощ, така че бе свикнал с усещането.

Надяваше се да няма проблеми.

На ъгъла спря и си спомни, че в Акапулко има още една личност, която би трябвало да знае къде живее Ръсти. Той знаеше къде да намери тази личност и щеше да го направи, независимо че можеше да се окаже трудно да я събуди.

Спрете това чукане.

Покрай завесите се процеждаше слаба светлина. Зазоряваше се. Сивата, мътна светлина на много ранната зора. Нямаше усещането, че е спал повече от два часа. Секретарката от Вашингтон, която определено си струваше усилието, лежеше на една страна, с гръб към него, гола и отвита. Той пусна разсеяно ръка по хълбока ѝ. Тя измърка сънливо.

Пак чукане. Ослуша се. Сигурно някой смахнат вече бе станал и играеше тенис — съвсем ясно се чуваше чаткането на топката. Боже! Кое време беше?

— Si?

— Sevicio, senor.

Момичето се размърда.

— Какво беше това? — попита.

— Обслужване по стаите.

Тя измърмори нещо, в смисъл че са сбъркали номера. Ръсти се опита да го каже на испански, но явно не се справяше. Онзи почука пак.

Секретарката изпъшка и стана от леглото.

— Ще отида да го отпратя — каза тя.

Ръсти я проследи с поглед, докато прекосяваше стаята. Чудеше се как е възможно толкова големи гърди да стоят толкова високо. Достави му истинско удоволствие, когато вдигна ръка към веригата, за да я откачи, когато открехна вратата, за да каже на онзи, че…

Направи крачка назад и закри устата си с длан. Преди Ръсти да успее да реагира, Дизмъс Харди беше в стаята, бе затворил вратата и бе насочил към него голям револвер.

— Спомняш ли си какъв патлак ти препоръчах да си купиш? Реших, че ще е добре да видиш как изглежда.

— Не можеш да ме застреляш!

— Така ли?

— Моля ти се, не ни убивай! — извика секретарката.

Харди дръпна чаршафа, с който се бе завил Ръсти, и ѝ го подхвърли.

— Увий се и седни — нареди ѝ той, посочи един стол с цевта на колта и пак го обърна към Ръсти. — Извинявай, докъде бяхме стигнали?

— Няма как да обясниш, че имаш пистолет.

— Този ли имаш предвид? Нали ми го открадна в Сан Франциско?

— Какви ги говори!?

Двамата не ѝ обърнаха внимание. Харди продължи:

— Или пък имаш предвид патлака, заради който се сбихме и който гръмна случайно? Този ли?

— Няма да ти повярват.

— Мисля, че ще ми повярват, ако дойде ченге от Сан Франциско и им обясни, че си убиец.

— Ръсти, какво говори този човек!?

Харди погледна към нея — беше се свила на стола и трепереше.

— Преди около четири часа приятелят ти Ръсти ме блъсна от една много висока скала.

Тя го изгледа, сякаш беше луд.

— Не е възможно! Беше тук цяла нощ. Спомням си, че двамата ме докарахте дотук с колата и…

— Грешиш — прекъсна я Харди. — Беше пияна и загуби съзнание. След това с Ръсти отидохме да изпием по питие и той се опита да ме убие.

Секретарката погледна към Ръсти.

— Какви ги дрънка?

Ръсти сви рамене.

— Диз, откажи се. Какво смяташ да направиш?

Харди процеждаше думите една по една.

— Смятам да те сритам по задника, Ръсти. — Дръпна петлето на колта. — Не обичам да стигам до мелодраматизъм, но няма как. Обличай се.

— Не можеш да го направиш — обади се момичето. — Това е отвличане или нещо подобно. Знам, че той беше тук през цялото време.

Харди продължаваше да държи колта насочен към Ръсти. Приближи се и изрита дрехите, захвърлени край леглото, в средата на стаята.

— Може би ще ти трябва помощ заради превързаната ръка?