Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Грешиш, приятелче, много ще съжаляваш!

— Я млъквай! — извика в отговор Бътлър. — Ченгетата ще дойдат ей сега и тогава вие ще съжалявате, че сте се захванали с мен.

Типичното за дребните мъже петльово перчене, каза си Карол, те все се опитват да се утвърждават. Макар че го беше мярнала само за миг, бе преценила колко дребен и слаб е Рийс Бътлър. Нападението над Роби Бишоп е било истинска лудост. Но това беше още една причина да се внимава с него.

— Ще видим кой ще съжалява — подвикна тя, — дребосък такъв!

После се облегна на стената на тоалетната, премръзнала и вбесена.

Не издигаше в култ личното си достойнство, но такава история неминуемо щеше да обиколи всичките й колеги и най-вероятно щеше да се появи и в нечий блог. Карол Джордан, пленена от злодея, когото е тръгнала да арестува.

Местните полицаи се появиха доста скоро. Доколкото можеше да прецени, бяха двама. Бътлър, превъзбуден като дете на рождения си ден, им обясни какво се бе случило според него.

— Прибирам се у дома и ги заварвам да се опитват да влязат в задната стая на къщата. Вече бяха разбили вратата на оградата, ето, вижте как е разцепено дървото, затова се наложи да заключа колелото си за дръжката на вратата.

Бътлър повтаряше непрекъснато едно и също. На единия от полицаите очевидно му дойде до гуша.

— Ние сме от полицията! — извика той. — Сега ще отворим вратата. Съветвам ви да запазите спокойствие и да останете на място.

Сам надникна от покрива.

— Нагоре или надолу, госпожо Джордан?

— Стой си там — изръмжа тя. — Така или иначе положението ще бъде ужасно неловко.

Тя извади картата си и я стисна в протегнатата си напред ръка. От другата страна на стената се разнасяше метално потракване, после вратата започна да се отваря полека. Някакъв много едър мъж застана на прага, вдигнал фенерчето си високо, така че я заслепи.

— Е, какво става тук? — попита той.

— Аз съм главен инспектор Джордан от полицията в Брадфийлд — каза тя. — А това — тя посочи към покрива, лъчът на фенерчето проследи движението й, — е детектив Еванс. Този човек — тя посочи над рамото на полицая към мястото, където смръщеният Бътлър бе застанал до другия униформен полицай, — е Рийс Бътлър, когото трябва да поканя да дойде с мен в Брадфийлд, за да отговори на някои въпроси, възникнали във връзка със следствието по убийството на Роби Бишоп.

Долната челюст на Бътлър увисна и той направи няколко крачки назад.

— Сигурно се занасяте — каза той, но видя изражението й и продължи: — Не, не се занасяте!

И както можеше да се предвиди, си плю на петите.

Не беше направил и две крачки, когато Сам скочи върху него от покрива, като успя да му изкара въздуха и да му счупи два зъба.

Карол си каза уморено, че предстои много дълга вечер, която вероятно ще прилича на фарс.

Пола плъзна палец и показалец по прозореца, оставяйки следи по запотеното стъкло.

— Така че, разбираш ли, не знам как е редно да постъпя — каза тя. — От една страна, дължа много на Тони, защото той ми помогна след като… след като пострадах. От друга страна, не бих искала да правя нещо зад гърба на шефката.

Пред Крис имаше купчина снимки, които бяха разпечатали от подбраните от Стейси съобщения. Хората на тези снимки до един бяха учили заедно с Роби, и никой от тях не разполагаше с друго алиби за миналия четвъртък, освен уверенията на партньори или съпрузи. Тя започна да ги сортира отново, пренареждайки ги по някакви известни само на нея критерии.

— Винаги би могла да поговориш с нея — каза тя.

— Но Тони каза, че тя вече е отхвърлила тази версия.

Пола се пресегна за снимките и започна да ги оглежда критично. Повечето разпечатки бяха добри — приличаха на хора, не като на обичайните моментални полицейски снимки.

Крис сви рамене.

— Имаш право да правиш каквото пожелаеш в свободното си време, стига да не излагаш на опасност хода на текущото разследване.

— А трябва ли изобщо да се заемам с това? — с напредването на вечерта Пола все повече губеше увереност, че е редно да изпълни молбата на Тони.

Крис опря длани на малката масичка, с палци под плота, сякаш се канеше да я обърне с едно рязко движение.

— Навремето имаше човек, комуто дължах услуга — бях убедена в това. Малко като твоя случай с Тони, но причините бяха различни. И тя ме помоли за нещо. Трябваше й един телефонен номер, нищо повече. Телефонен номер, който аз можех да открия много лесно, а тя не можеше, не и без да започнат да я разпитват защо й трябва. Така или иначе, аз направих това, което тя искаше от мен. И това беше първата стъпка по пътя, който я отведе към смъртта — Крис подсмръкна шумно, после загледа неотклонно Пола — Не се обвинявам за това, което се случи. Ако не й бях направила тази услуга, тя щеше да намери друг начин, за да открие това, което й трябваше. Важното за мен е това, че когато тя ме помоли за помощ, аз не отказах да й помогна. Сега, когато си мисля за нея, знам поне, че не съм я разочаровала — Крис пусна масичката и се усмихна примирително на Пола. — Зависи от теб. Знаеш добре какво е да живееш с мисълта за последиците от постъпката си. Трябва да прецениш как би се чувствала, когато се замислиш за това след шест месеца или година.