Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Карол посочи на Сам маса в далечния край на заведението и се върна с голяма водка с тоник за себе си и минерална вода за Сам. Той погледна водата с отвращение.

— Нали шофираш — каза тя.

— И какво от това? Нищо няма да ми стане от едно „шанди“ 9 9 Напитка, представляваща смес от обикновена и безалкохолна бира, или бира и лимонада. — Бел.прев. .

— Не заслужаваш — Карол отпи от чашата си и го загледа изпитателно. — Докато пътувахме насам, имах време да обмисля това-онова. Пак си започнал със старите си номера, нали?

Изражението на наскърбена невинност, изписало се по лицето му, беше толкова убедително, че тя беше почти готова да се упрекне в прибързаност.

— Какво искате да кажете?

— Не си изровил всичко това тази сутрин. Прибърза с представянето на прекалено много данни. Изкушил си се да се поровиш, когато претърсваше апартамента на Роби, нали?

Това беше само предположение, но Сам отклони поглед, което й подсказа, че е права.

— Има ли значение? — каза той толкова сопнато, колкото можеше да си позволи пред шефа си. Всъщност тонът му не беше особено войнствен. — Не съм се опитал да запазя наученото за себе си. Представих ви го веднага, щом събрах достатъчно материал, за който да се хванем.

— Няма спор. Но защо изобщо трябваше да изчакваш? Защо не каза веднага какво си открил? Единствената причина, която виждам, е, че си искал нещо повече от похвала за откриването на следа. Искал си същевременно да натопиш Стейси — защото това беше нейна работа. Следователно и пропускът е неин. Е, права ли съм?

Карол говореше толкова тихо, че той трябваше да се приведе към нея, за да я чува. Стори й се, че забелязва червенина да избива под кафявата му кожа, но това можеше да се дължи и на горещината в кръчмата.

Сам отново отклони поглед, привидно заинтересуван от жената на съседната маса с пиърсинг на пъпа.

— Забелязах, че тя е претоварена. Исках да бъда сигурен, че не е пропуснала нещо.

— Това са глупости, Сам. Имали сме пет пъти по-обемни проучвания и Стейси всеки път се е справяла. Стейси би забелязала това. Може би ден или два по-късно от теб, но нямаше да го пропусне. Но ти си искал да бъдеш герой за нейна сметка. Веднъж вече говорихме по този въпрос — Карол поклати глава. — Не искам да се разделям с теб, Сам. Ти си умен и си готов да се бориш за резултати на всяка цена. Но това, от което имам по-голяма нужда, е да мога да се доверявам напълно на всеки човек в екипа, с който работя. Спомням си какво пишеше на една сантиментална поздравителна картичка — че истинската любов не означава да се гледате един друг в очите, а да стоите рамо до рамо и да гледате в една и съща посока. Е, работата в отдела за особено тежки престъпления би трябвала да отговаря на същото описание. Това наистина е последно предупреждение. Ако те спипам отново, че правиш нещо подобно, ще бъдеш преместен другаде — тя допи на един дъх остатъка от водката, без да откъсва поглед от него. — А сега ми донеси още една водка с тоник, моля.

Карол го проследи с поглед, докато той се отдалечаваше. Всяко негово движение излъчваше гняв. Надяваше се да е събудила и нещо друго, освен гняв, нещо, което да го накара да се замисли за бъдещето си. Искаше й се да имаше начин да докосне нещо у него, да го накара да разбере защо се държи така сурово с него. Но знаеше също, че той би разбрал погрешно всеки подобен опит от нейна страна.

Когато се върна с напитката, той беше успял да скрие дълбоко в себе си гнева. Нищо в поведението му не говореше, че би могъл да бъде нещо друго, освен изпълнителен подчинен.

— Не реагирах правилно — каза той, без да среща погледа й. — И в училище не играех във футболния отбор, бях състезател по бягане. Така и не се научих да играя в отбор, нали разбирате?

— Може да е странно, но разбирам — тя отпи от чашата си. Напитката беше толкова слаба, че не си струваше да си поръчваш само една. — Е, какво ще кажеш, не е ли време да проверим отново?

След десет минути двамата бяха отново пред дома на Рийс Бътлър. Сега вече беше съвсем тъмно, а в къщата все така не се забелязваха никакви признаци на живот.

— Дали да не се опитаме да заобиколим? — попита Сам.

— Защо не?

Те продължиха почти до ъгъла. През пролуката между две къщи се добраха до тясна уличка, която минаваше по протежение на задните дворове. Сам броеше къщите, покрай които минаваха, и накрая спряха пред задния двор на къщата, където живееше Бътлър. В зида имаше врата. Сам натисна дръжката и поклати глава. Карол сложи длан зад ухото си.