Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

„И ти знаеш това по-добре от всички останали“, бяха неизречените думи, които увиснаха във въздуха между двамата.

Пола посочи крака му.

— И ти не си.

— Никога не съм твърдял обратното. Работата е там, Пола, че това трябва да бъде проверено. Бих го направил сам, стига да можех. Но не мога. Погледни на нещата така — ако греша, няма да объркаме нищо. Но ако се окажа прав, разследването на смъртта на Роби се променя изцяло.

Пола чувстваше, че се колебае. Налагаше й се да се защитава срещу логиката на разсъжденията му и срещу съзнанието, че му е длъжница, защото й помогна да стъпи отново на твърда земя, когато се давеше в мъка и самосъжаление.

— Лесно ти е да кажеш, че няма да объркаме нищо. Не рискуваме твоята кариера. Няма начин да тръгна да кръстосвам чужда територия и да се надявам, че това няма да стигне до ушите на шефката.

— А защо да стигне до ушите й? Като начало, единственото, за което те моля, е да поговориш с хората в местната кръчма, с онези, които разхождат кучетата си, с Яна Янкович. Не ти казвам „Върви при ченгетата в Шефийлд и им обясни, че са оплескали всичко, и че не са успели да преценят, че става дума за убийство.“

— И по-добре — изръмжа Пола. — Това би било вече професионално самоубийство.

— Ето на, а аз не искам от теб такова нещо. Само няколко въпроса, Пола. Признай, че си струва да се поозърнеш.

В този момент тя захапа въдицата. Прекланяше се пред Карол Джордан, не беше сигурна дори дали не е малко влюбена в шефката си, но както бе намекнал Тони, знаеше по-добре от всеки друг, че понякога и главен инспектор Джордан може да сгреши. Пола потри несъзнателно китката си. Раните бяха зараснали отдавна, но все пак беше останала мрежа от едва забележими белези под основата на дланта.

— Доста неубедително е — каза тя, опитвайки се едновременно да изрази съгласието си, че той може и да е открил нещо, и да не заяви категорично, че Карол Джордан е сгрешила.

— Ако съдя по това, което ми разказва Карол, е по-убедително от всичко, с което разполагате до този момент.

Пола закрачи неспокойно из стаята.

— Може и да не е така. Тя и Сам тръгнаха за Нюкасъл по нова следа. Някакъв тип, който преследвал Бинди Блайт и нападнал Роби пред някакъв хотел, в който той бил с отбора.

Тони цъкна с език.

— Чиста загуба на време. Казах й го, когато ми се обади да ми каже, че няма да може да се отбие тази вечер. Такива типове, когато превъртят, държат светът да узнае, че са го направили от любов — както Джон Хинкли се опита да убие Рейгън, за да накара Джоди Фостър да го обикне. Те не са потайни, напротив, готови са да крещят на висок глас за направеното. Който и да е убил Роби, той не го е направил, за да впечатли Бинди.

— И кога точно се предполага, че трябва да отида и да проведа тези разговори? — попита Пола, съзнавайки още щом проговори, че вече се е предала.

Тони разпери ръце, същинско въплъщение на озадачена невинност.

— Ами тази вечер? Нали вече си приключила с работата си?

— Не съм приключила с работата си — озъби се Пола. — Дори не би трябвало да бъда тук. Би трябвало да помагам на Крис да се справи с истинска лавина от писма, които пристигат от „Бест Дейс“, за да успеем още тази вечер да отидем в „Аматис“ с една купчина снимки и да проверим дали там няма да разпознаят някого.

На Тони не му мигна окото.

— Е, утре тогава?

Пола ритна края на леглото му с искрената надежда, че ще го заболи.

— Стига си се правил на глупак, Тони. Знаеш как работим ние — когато случаят е действително сериозен, работим всеки божи ден и час. При нас няма такова нещо като извънреден труд. Наспиваме се, когато всичко свърши.

Тони поклати глава.

— Впечатляваща реч, Пола. Може дори да подейства пред някой, който не е наясно как функционира отделът за разследване на особено тежки престъпления. При вас се говори много за работата в екип. Вие фетишизирате идеята за екипа. Но аз съм ви виждал как работите, и то отблизо. Приличате на „Реал“ Мадрид — куп звезди, и всеки от тях потегля като в стар каубойски филм към залеза по своя собствен път, за да се покрие със слава. Понякога се случва да препускате в една посока и тогава създавате впечатлението, че сте отбор. Само че то става по-скоро случайно, отколкото умишлено.

Пола спря като закована, дотолкова беше потресена, че Тони може да говори така за отдела — голямата радост и гордост на Карол. Не беше предполагала, че той би събрал сили да говори така остро по техен адрес.

— Не си прав — каза тя. Не го каза дори предизвикателно, думите й прозвучаха по-скоро като механично отрицание.