Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Беше дотолкова потънала в работа, че не забеляза как Сам стана и тръгна към бюрото й, докато той не се надвеси над нея. Миришеше на парфюм с аромат на цитрусови плодове и подправки, на мъж. Стейси почувства как мускулите й се стягат, как цялата се напряга, сякаш очакваше удар. „Не ставай глупава, скара се тя на себе си. Това е просто Сам, за бога. Освен това няма намерение да те покани на среща или нещо такова“. Макар че това би й се понравило, ако успееше да се пребори с мисълта, че това, което иска от нея, се намира в реалния, а не във виртуалния свят.

— Какво има? — попита тя не особено дружелюбно.

— Просто се питах дали нямаш нужда от помощ за цялото това ровене из пощата на Роби, и тем подобни.

Стейси повдигна вежди. Не си спомняше Сам някога да е предлагал да поеме нечии досадни задължения, свързани с компютри.

— Справям се отлично, благодаря — заяви тя. Тонът й беше сух като стар хляб.

Сам вдигна ръце, вероятно в опит да я успокои.

— Знам това — отвърна той. — Имах предвид, че бих могъл да ти помогна просто като измитам нещата. Прекланям се пред способностите ти, когато става дума за нещо сложно. Мислех си, че мога да ти помогна с нещата, до които може да се добере всяко тъпо ченге.

— Няма нужда, благодаря. Всичко е под контрол. Не може да се каже, че Роби Бишоп е умеел да се възползва до съвършенство от възможностите на компютъра си — каза Стейси с неприкрито презрение към всички, които не се отличаваха с особена компютърна грамотност. Беше му казала съвсем ясно, че не желае и няма нужда от помощта му, но тъй като той не се впечатли, може би косвените обиди щяха да свършат работа.

Сам сви рамене.

— Както искаш. Само че аз не мога да продължа със собствената си работа, докато някой не ми подаде нова информация. И нека си го кажем откровено…

„Има хубава усмивка, каза си Стейси. Много очарователна — за тези, които са склонни да бъдат очаровани.“

— Да си кажем какво? — не можа да се въздържи тя.

— Ами честно казано, способностите ти отиват на вятъра за такива глупости. Както вече казах, всяко тъпо ченге може да свърши това. Другите неща, тези, пред които идиоти като мен стоят и зяпат безпомощно — за тях си ни необходима ти. Редно би било да прехвърляш тези постни задачи на такива като мен.

— Искаш да кажеш, на тези, които обичат похвалите, но не и работата, така ли? — отвърна Стейси, но се усмихна, за да смекчи остротата на думите си.

Сам като че ли се засегна. Не й се вярваше, че може да е толкова безочлив. Всеизвестно беше, че се стреми към слава. Той притисна ръка към гърдите си, като че ли сърцето му беше разбито.

— Не мога да повярвам, че ти произнесе тези думи.

— Сам, какъв смисъл има да се преструваме? Не съм вчерашна. Спомням си отлично преследването на Паяка, когато на последната отсечка ти се опита да изместиш шефката. Човек трябва да е напълно заслепен от амбиция, за да постъпи толкова налудничаво.

На лицето му се изписа смущение.

— Това беше навремето. Вярвай ми, Стейс, научих си урока при онази издънка. Хайде, разреши ми да ти помогна. Отегчавам се.

— Ще се отегчиш много повече, ако ти предам събраните писания на Роби Бишоп. Това поне вече знам със сигурност.

Вратата се отвори, двамата вдигнаха глави и видяха Крис Дивайн, облечена като за разходка извън града, в дълго яке от промазана материя, кадифени панталони и зелени гумени ботуши. Забелязала израженията им, тя направи гримаса.

— Добре де, знам. Успах се, някой трябваше да разходи кучето, Шинийд е в Единбург по работа, какво да правя?

Тя изрита гумените ботуши и нахлузи обувките, които измъкна от плик с логото на супермаркетите ТЕСКО. Под жакета носеше съвсем приличен кашмирен пуловер.

— Същинско преображение — отбеляза Сам.

— Даа, справям се като за дърта кобила — отбеляза Крис. — С какво сте се заели вие двамата?

Тя се упъти към електрическата кана и кафеварката, която лично бе добавила към офисното обзавеждане.

— Предлагам на Стейси да й помогна, а тя не иска — отвърна Сам.

Стейси изду устни. Каза го така, като че ли тя беше тази, която създава проблеми.

— Нищо чудно — каза Крис. — Ти и компютри? От това, което ми е известно…

— Той разбира доста повече, отколкото е склонен да покаже — намеси се Стейси, учудвайки и себе си със своята откровеност. В погледа, който Сам й отправи, нямаше топлота, а само студена бдителност. Тя забеляза как Крис се опитва да оцени положението. Доколкото я познаваше, Крис щеше да се опита да използва напрежението между нея и Сам в полза на работата така, че то да работи в полза на целия екип. Стейси очакваше с тревога развитието на събитията.