Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Вратата се отваря и влиза майка ми, мокра от дъжда, защото е вървяла пеш от автобусната спирка до вкъщи. От нея се носи мирис на дим, на мъгла и застояла миризма на парфюм. Сваля палтото си така, сякаш се бори с него. Отпуска се тежко на креслото, въздъхва и започва да рови в чантата си за цигари. Баба ми стисва устни, става и отива да прави чай. В нейно отсъствие майка ми изобщо не ми обръща внимание, отмята тава назад и издухва дима от цигарата към тавана. Сега, когато си представя изражението й, го определям като капризно и раздразнително. Като дете не познавах думите, с които да го опиша, но и тогава знаех, че е по-добре да не й се пречкам.

Баба ми внесе чая и подаде една чаша на майка ми. Тя отпи, направи гримаса, защото беше прекалено горещ, а после остави чашата на широкия подлакътник на креслото. Вероятно неволно е бутнала чашата с ръкава си, когато отдръпваше ръката си, защото тя се изля в скута й. Майка ми скочи, попарена, и се впусна в смешен танц, разпилявайки моите половин пенита по целия под.

И аз се разсмях.

Не се смеех на нея. Бог ми е свидетел, дори тогава знаех, че в болката никога няма нищо смешно. Смехът ми беше освобождаване на нервно напрежение и тревога, породен от стъписването ми. Но майка ми, извън себе си от болката и шока, не можеше да разбере това. Хвана ме за косата, изправи ме и ми удари такъв шамар, че престанах да чувам. Виждах как се движат устните й, но не чувах нищичко. Кожата на главата адски ме болеше, лицето ми смъдеше, сякаш бе ожулено с коприва.

Веднага след това баба ми бутна майка ми обратно в креслото. Майка ми пусна косата ми и седна, а баба ми ме стисна за рамото, избута ме в коридора и ме блъсна така силно в килера, че аз отскочих от задната стена. Отключи килера едва на другата сутрин.

Знам, че това не е бил единствен случай. Знам го, защото имам толкова много откъслечни спомени от пребивавания в килера. Това, което липсва в повечето случаи, е споменът за цялата случка. Мнозина професионалисти са ми предлагали да ми помогнат да попълня дупките, като че ли това би било препоръчително. Като че ли за мен би било удоволствие да си осигуря достъп до повече очарователни спомени като този.

Те са по-луди от мен — той въздъхна. — И сега тя се появи отново. Толкова отдавна беше изчезнала от живота ми, че бях готов да повярвам, че съм преживял всичко това — като зле завършила любовна история. Но не съм — той оттласна стола напред и бутна чекмеджето, което се затвори. — Благодаря ти, че ме изслуша. Длъжник съм ти.

Примигвайки, за да пропъди сълзите от очите си, Тони насочи количката към телефона. Сам не разбираше защо, но някаква тежест сякаш се бе вдигнала от душата му и сега се чувстваше необяснимо облекчен. Набра номера на санитаря.

— Здрасти — каза той. — Готов съм.

Майката на сатаната. Така наричаха крайния продукт, който бе необходим на Юсеф. Триацетон трипероксид ТАТР. Предполага се, че съединението е получило това прозвище поради своята нестабилност. Затова и той не помнеше да е бил по-предпазлив през живота си. Предпазливостта създаваше възможност съединението да извърши невероятни неща. Терористите от лондонското метро го бяха пренасяли в раници. Слизали и се качвали с него от влакове. Преминавали пеш от влаковете пак в метрото. Така че, ако той знаеше точно как да постъпва, веществото нямаше да представлява опасност — разбира се, докогато той самият държеше то да не представлява опасност.

Прочете още веднъж инструкциите. Вече ги беше запаметил, но освен това ги беше разпечатал с много едър шрифт. Сега залепи листовете от разпечатката на стената над импровизираната лабораторна маса. Сложи си защитните дрехи и маска, после извади химикалите един по един, и постави трите контейнера на масата. Осемнайсетпроцентов водороден прекис за избелване на дърво, купен от доставчик на химически препарати. Чист ацетон от фирма, специализирана в производството на бои. Сярна киселина за акумулатори от магазин за аксесоари за мотоциклети. Подреди каничка, мерителна тръбичка, термометър, пръчица за разбъркване и капкомер — всичко от стъкло, а до тях — здраво затварящ се буркан с гумено уплътнение на капака. Чувстваше се много странно. Това, което вършеше, беше работа за възрастен човек — за първи път в живота си предприемаше толкова сериозно нещо, а се чувстваше така, сякаш се беше върнал в училищната лаборатория по химия. Лудият учен по къси панталонки.

Той се отдалечи от масата и свали ръкавиците и антифоните от ушите си. Имаше нужда от нещо, което да му помогне да успокои нервите си. Извади от раницата си iPod-а, пъхна миниатюрните слушалчици в ушите си и пусна произволен подбор от любимите си чилаут парчета. Бавните ритми на Талвин Сингх постепенно изпълниха главата му. Имран вероятно би се присмял на подбора му, но на него му беше все едно. Юсеф постави отново антифоните на ушите си, нахлузи ръкавиците и се зае с работата си.