Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

От ордьоврите бяха останали само трохи. Още преди Сам да успее да си поеме дъх, сервитьорът прибра празната чиния и сложи на нейно място половин дузина други с основните ястия. Имаше и голямо блюдо гъби с ориз, съпроводено от най-различни видове индийски хляб. Различните аромати погъделичкаха обонянието на Сам и събудиха у него неподозиран апетит. Сингх напълни догоре чинията си и подкани с жест Сам да стори същото. Не се наложи да го кани повторно.

— Първоначално Роби настояваше да го пуснем. Не бил пострадал сериозно, случвало се хората да се увлекат, нищо лошо не било станало, дрън-дрън. Тогава аз споменах името на Бътлър и той тутакси започна: „Копелето трябва да понесе най-строгото предвидено наказание, приберете го, той е обществено опасен!“. Честна дума, така и не можах да го разбера. Оставих го да вдига гири пред помощника ми и слязох долу в стаята за разпити, за да проверя дали Бътлър няма да каже нещо по въпроса. И всичко се разбра. Че Бинди Блайт била любовта на живота му, че Роби ги бил разделил, че не се отнасял добре с нея, и че Бътлър решил да му даде урок.

Сингх посочи с вилицата си някаква тъмнокафява яхния.

— Трябва да опиташ това. Агнешко, спанак, патладжани — а какви са подправките, това знае само леля ми. Казвам ти, за една чиния от това ядене ще си готов да продадеш родната си баба. — Отчупи парче хляб и го натопи в агнешката яхния, а после успя ловко да го пъхне в устата си, без на покривката да капне дори капка. — И така, аз му разясних положението. Обясних му, че ако продължава по този начин, накрая ще се озове зад решетките. Че това би бил краят за възпитано момче от средната класа като него… И в този момент той капитулира. Сълзи и сополи, пълна програма. Оказа се, че вече бил уволнен, и че това го накарало да изгуби контрол над себе си. Така че двамата си поговорихме задушевно, в резултат на което той осъзна, че е тръгнал по лош път — Сингх замълча за момент, за да натъпче още храна в устата си.

— Яденето е страхотно — отбеляза Сам. — Последната седмица беше такава, че ме кара наистина да го оценя по достойнство. Е, и какво стана после?

— Ами върнах се, за да поговоря пак с Роби. Подчертах, че няма да направи услуга нито на приятелката си, нито на себе си, ако помъкне това жалко, нещастно копеле по съдилищата. Казах, че Бътлър е обещал никога повече да не прави опити да се вижда с Бинди, да я остави на мира, и че според мен най-разумното е да пуснем Бътлър с предупреждение и да забравим цялата история. Роби не беше във възторг, но прецени, че е по-разумно да не се вдига шум във вестниците. Накрая обещах лично да хвърлям по едно око на Бътлър, и Роби се предаде. Споразумяхме се, че ако Бътлър отново се появи около Бинди, ще го приберем веднага за сексуален тормоз.

Той загледа Сам с очакване.

— И какво? — подаде Сам необходимата реплика.

— Спазих обещанието си. В продължение на няколко месеца посещавах през седмица Бътлър без предупреждение. Първия път, когато отидох, цялото му жилище беше облепено със снимки на Бинди и вестникарски материали за нея. Казах му да разкара всичко, че ако наистина има намерение да я забрави и да започне да живее нормално живота си, ще е по-добре да не вижда лицето й, накъдето се обърне. Следващия път беше чисто — човек би повярвал, че дори не е чувал за нея. И така продължи и нататък. Нито Бинди, нито Роби са ми се обаждали, затова предполагам, че е изпълнил обещанието си. Накрая, преди около шест седмици, той най-сетне успя да си намери нова работа. Замина за Нюкасъл и това е краят на цялата история.

Сингх отклони за миг вниманието си от храната и се зае да рови из джобовете си. Измъкна едно сгънато листче и го подаде на Сам.

— Това е адресът, на който трябва да се препраща пощата му в Нюкасъл.

Сам го пъхна в джоба си, без да го погледне.

— Ами тази негова нова работа… Какво работи всъщност този Бътлър?

Лукава усмивка се плъзна полека по лицето на Джонти Сингх, и разкри късче спанак в пролуката между предните му зъби.

— Вече мислех, че никога няма да попиташ — каза той. — Работи като помощник-лаборант. Във фармацевтични предприятия.

Карол беше права. Той преследваше призраци, но не тези призраци, които имаше предвид тя. Тони въртеше глава на възглавницата си. Имаше нужда да говори с някого, но нямаше човек, който би могъл да го изслуша. Не искаше да замесва в това Карол, защото не искаше тя да узнава някои неща от миналото му. Един-единствен път срещна психиатър, който му вдъхна доверие дотолкова, че да сподели с него проблемите си, и това беше по време на едно пътуване в Перу, когато ползваше редовния си академичен отпуск. Не можеше да си представи как би започнал да обяснява това, което го измъчваше, на човек от свитата на доктор Чакрабарти.