Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Вероятно не, но това не бива да те притеснява. В банята има две пластмасови чаши.

Когато Карол се върна с две солидни дози червено вино, той каза:

— А като стана дума за интернет…

— Ммм? — Карол отпи с наслада. Беше изпила две чаши след аутопсията, но като изключим тях, това беше първата й напитка за деня, само по себе си малко постижение.

— Струва ми се, че това не е първия път, когато е извършил нещо подобно. Забелязвам у него прекалена самоувереност, за да бъде начинаещ.

— На теб навсякъде ти се привиждат серийни убийци, Тони. Какви доказателства би могъл да имаш за подобна хипотеза? Искам да кажа, като изключим факта, че този убиец е или много ловък, или голям късметлия, и на теб това не ти се нрави.

— Аз не вярвам в късмета. Казваме, че сме имали късмет, когато интуицията ни поведе в правилната посока. А интуицията е плод на опита и наблюдателността. Знаеш ли, че според последните изследвания вземаме по-добри решения, когато следваме инстинкта си, отколкото след като сме претеглили всички „за“ и „против“ в дадена ситуация?

Карол се ухили.

— Забелязвам, че склонността ти да разчиташ прекалено много на собствената си интуиция започва да се възвръща. Но ти не отговори на въпроса ми, Тони. От къде имаш доказателства, че той не върши такова нещо за първи път?

— Както вече казах, Карол — от интернет. Източник на всевъзможни глупости, но понякога и на полезни познания. Откакто разговаряхме с теб снощи, започнах да се ровя в мрежата. И открих нещо много интересно — той придърпа лаптопа си, кликна с мишката и обърна екрана към Карол. Докато тя четеше набързо кратката статия от регионалния вестник, която се бе появила на екрана, той поясни: — Дани Уейд. Двайсет и седемгодишен. Умрял преди две седмици в луксозния си дом в предградие на Шефийлд. Отровен с лудо биле, с други думи беладона, „прекрасната дама“. Предполага се, че отровата се е съдържала в плодов сладкиш, приготвен от икономката му, полякиня. Разбираш ли, плодовият сладкиш би бил подходящ, защото зърната на лудото биле са сладки, а във вътрешния двор на къщата има такъв храст. Между другото, трябва да се провери дали храстът расте в саксия или е посаден в пръстта. Възможно е убиецът да го е донесъл със себе си. Икономката отрича да е правила какъвто и да било плодов сладкиш, но в хладилника са открити останки от сладкиш, в който имало зърна от беладона. През нощта, когато той умрял, икономката не е била в къщата. Имала свободен ден и отишла при приятеля си в Родърам. Така правела всяка сряда и събота. Открили досъдебно дирене за причините на смъртта, после отложили заключението, докато бъде събрана допълнителна информация.

— Не разбирам защо мислиш, че това — Карол посочи екрана — има някаква връзка с Роби Бишоп. — Всичко ми се струва съвсем ясно. Икономката се е объркала и неволно е набрала отровни плодове, а сега лъже. Трагичен нещастен случай — така си пише и в статията.

— Ами ако не лъже? Ако казва истината? Тогава това е втори случай, при който млад мъж на двайсет и няколко години бива отровен по много странен начин. — Тони се опита да се извърне така, че да застане лице в лице с Карол, но това се оказа невъзможно. — Премести този стол така, че да мога да те виждам добре — каза той нетърпеливо и допълни: — Моля те.

Малко изненадана, Карол изпълни желанието му и каза:

— Ето, сега ме виждаш. Но това са само предположения, Тони.

— Всичко винаги си остава предположение, докато не се доберем до улики. Работата ми е да правя предположения — на това му се казва „съставяне на психологически профил“. Има хора, които за разлика от мен представят това като наука, но това са си просто предположения, основаващи се на вероятности и инстинкт. Честно казано, по-скоро може да се говори за нещо като изкуство, умение, отколкото за наука. Дори алгоритмите, ползвани от профайлърите, които се занимават с географско профилиране, се основават на вероятности, а не на сигурни факти.

— Е, тогава ми покажи нещо, което накланя везните против теорията, че икономката имигрантка лъже, защото е станала неволно причина за смъртта на работодателя си — каза Карол. Той знаеше, че тя го казва, за да му достави удоволствие, чувстваше убеждението й, че болката, медикаментите и смущенията в съня са притъпили остротата на ума му.

— Дани Уейд живеел отскоро там, където е бил убит. Преместил се в Дор, в западния край на Шефийлд, преди две години, защото му било дошло до гуша от досадници на мястото, където живеел преди — а именно в Брадфийлд. Причината, поради която не можел да си осигури спокойствие, била че преди три години спечелил голямата награда на лотарията. Печалбата била сериозна — малко над пет милиона. Дотогава работел като кондуктор във влаковете на компанията „Върджин“. Не бил женен. Нещата, които имали значение в живота му, били моделите на влакове, които колекционирал, и двата му териера. Бил донякъде самотник. Докато спечелил парите. Тогава незабавно отвсякъде изпълзели разни стари приятели от училище, които се надявали на някой заем, бивши колеги, които се държали така, като че ли им бил длъжен, далечни роднини си спомняли внезапно, че кръвта вода не става. Всичко това дошло до гуша на Дани.