Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Сам започна да си проправя път през претъпкания ресторант; беше стигнал малко по-навътре, когато едрият мъж прекъсна разговора си и веднага насочи вниманието си към непознатия. Сервитьорът се оттегли и Сам тръгна към масата. Когато наближи, Сингх се изправи на крака с усилие. Висок малко над два метра, той наистина представляваше внушителна гледка.

— Сам Еванс? — попита той с неочаквано висок тенор, несъответстващ на външния му вид. Стисна с двете си ръце ръката на Сам. — Аз съм Джонти Сингх, приятно ми е. Как сте?

Дори в тези няколко думи подчертаният местен акцент подразни ухото на Сам.

— Добре, благодаря.

— Разполагайте се — Сингх посочи стола срещу себе си и направи знак на сервитьора. — Два големи коктейла „Кобра“, веднага щом можете — усмивката му беше открита и дружелюбна. — Е, ще ми се доверите ли да поръчам и за двама ни?

Сам се поколеба, несигурен какъв би трябвало да е правилния отговор.

— Давайте — каза той накрая, очаквайки примирено някакви подходящи за Гаргантюа блюда с потънало в сос месо, неопределими зеленчуци и клисав ориз. Не беше необходимо да идва в Дъдли, ако държеше да яде нещо подобно, но пък ако в замяна на това щеше да узнае всичко, което го интересуваше за Рийс Бътлър, щеше да погълне мъжествено всичко, а на връщане щеше да спре някъде и да си купи лекарство против киселини.

— Обичам това място — поясни Сингх. — Собственици са двама от чичовците ми, но това е само един от допълнителните плюсове. Ако можех, щях да вечерям тук всеки ден.

Сам се опита да отклони очи от внушителното шкембе на Сингх и преглътна натрапващия се отговор.

— Няма нищо по-хубаво от добре приготвеното къри — излъга той. Сингх повика сервитьора и задърдори на някакъв език, който според Сам трябваше да е пенджаби.

После Сингх насочи отново вниманието си към Сам.

— И така, вие се интересувате от Рийс Бътлър. Е, в този случай не са необходими големи пояснения, Сами. Не е необходимо да си участник в телевизионно състезание за умници, за да загрееш, че е нещо във връзка с Роби Бишоп. Странно, аз споменах, че не е зле да ви се обадим и да разкажем за нашия Рийс, но сержантът рече, че било много далечна възможност. А после чух записа ви на гласовата ми поща, с който поискахте да се срещнем — той се изсмя толкова гръмогласно, че привлече вниманието на хората през три маси от тяхната. — Винаги е приятно да се окажеш прав.

— Честно казано, Джонти, нямаме никаква шибана следа. Аз просто се хващам за сламки — каза Сам. Сервитьорът пристигна с куп пикантни хлебчета и туршия. Сингх се нахвърли върху тях с настървение. Сам изчака да се изпари първоначалният му ентусиазъм, после отчупи деликатно едно парче от хлебчето. Поне са пресни и добре изпечени, каза си той, когато небцето му се подразни от лютивото ухапване на черния пипер.

— Значи, когато очарователната Бинди ти разказа за Рийс Бътлър, ти реши да се поозърнеш тук? Много си прав, Сами, и аз на твое място бих постъпил така.

Сам не се постара да поясни, че името на Рийс Бътлър не се е появило точно по този начин в процеса на разследването.

— Е, какво можеш да ми кажеш за Рийс Бътлър?

В същия миг на масата се появи половинметрова планина от „бхаджи“ и „пакора“ 6 6 „пакора“ и „баджи“ — панирани кюфтенца от различни зеленчуци, понякога и с месо, традиционен индийски и пакистански специалитет. — Бел.прев. и Сингх се зае с тях. Между хапките, а понякога и докато дъвчеше, което изглеждаше доста заплашително, той разказа историята на Рийс Бътлър.

— В повечето случаи това би било работа за униформените патрули — сдърпване пред нощен клуб. Повикаха и нас, защото беше замесена знаменитост — той се ухили. — Разбира се, има и хора, които считат, че е трябвало да оставим Рийс да удари един як пердах на Роби, защото именно на него „Викс“ дължаха победния си гол срещу „Вила“ на четвъртфиналите за купата миналата година. Но каквото и да сте чували за нашия регион, ние тук вече не приемаме такива неща.

Сам захапа едно съвършено приготвено рибно кюфтенце, отвън беше хрупкаво, а отвътре месото се топеше, и започна да коригира първоначалното си впечатление от ресторанта като едно от безбройните подобни заведения.

— Храната е чудесна — каза той, и забеляза, че е намерил най-прекия път към сърцето на Сингх.

Едрият мъжага светна целият.

— Фантастично е, нали? Така или иначе, докато ние пристигнахме, всичко беше приключило. Според свидетелите Роби излязъл от клуба с двама приятели, и Рийс Бътлър се нахвърлил върху него с ритници и юмруци. За късмет на Роби се оказало, че нашият господин Бътлър не е минал кой знае каква школа в схватките. Успял да го удари и посрита веднъж-дваж, но приятелите на Роби го издърпали и задържали, докато униформените колеги пристигнали. Когато дойдохме и ние, решихме да отведем всички в участъка и да си изясним всичко там, далеч от любопитни очи и от обективите на камерите.