Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Кевин се изчерви.

— Никога не съм се замислял за това.

— Но вероятно ти харесва външният му вид, начинът, по който се движи и облича — настоя Крис.

— Може би.

— В това няма нищо нередно, то не означава, че си обратен. Казвам просто, че Роби има сексапил, харизма, наречи го както искаш. Дейвид Бекъм го има, Гари Невил — не. Джон Ленън имаше сексапил, Пол Маккартни — не. Бил Клинтън го има, Буш — категорично не. И ако не си надарен със сексапил, най-умното е да се сближиш с човек, който го има — вратата се отвори, Крис остави дъмбела и пусна най-чаровната си усмивка. — Господин Кампси. Благодаря, че можахте да отделите време за нас.

Фил Кампси придърпа с крак стола по-далеч от тях и чак тогава седна.

— Става дума за Роби, нали? — акцентът му на лондончанин беше почти толкова силен, колкото акцентът на Крис. — За него бих направил всичко. Нали сме приятели.

Кевин се зае с представянето. Погледнат отблизо, Фил Кампси беше дори още по-непривлекателен. Петна избиваха по бледата му кожа, която предизвикваше асоциации с измит картоф, сплесканият му нос вероятно бе чупен няколко пъти. Малките му сиви очи бяха раздалечени, главата му беше кръгла като гюле. Червеникавата му коса беше ниско подстригана, но типичната линия на мъжкото оплешивяване вече се очертаваше над челото му. Но когато се усмихнеше, освен неравните жълтеникави зъби усмивката му разкриваше и искрена, хлапашка топлота. Кевин започна.

— Доколкото разбрахме, Роби прекарва с вас много по-голяма част от свободното си време, отколкото с останалите ви съотборници.

— Не е лъжа. Ние с Роби сме ей така — и Фил кръстоса показалеца и средния пръст на дясната си ръка.

— Е, и с какво се занимавате обикновено? — Крис повдигна вежди, а изражението й подсказваше, че нищо от това, което предстоеше да чуе, не би могло да я шокира.

— Какво ли не. Имам едно местенце извън града — малко земя, през която минава рекичка. В рекичката се въди пъстърва. Понякога ходим с Роби и да постреляме — зайци, гълъби, такива неща. И ловим риба — той се ухили и заприлича на малкото момче, каквото е бил до неотдавна. — Една жена от селото идва да ми готви и чисти. Тя се занимава и с всичко, което уловим или убием. Готви и прибира във фризера. Супер е да ядеш нещо, което сам си убил, нали ме разбирате?

— Впечатляващо — каза бързо Крис, преди Кевин да провали нещо с намесата си. — Ами нощен живот? С какво друго се забавлявате, ако не избивате диви животни?

— Излизаме по заведения — отвърна Фил. — Отиваме на някое хубаво място да вечеряме, после си избираме клуб — той сви рамене в пристъп на изненадваща скромност. — Собствениците на клубове обичат да ги посещаваме, защото им правим реклама. Водят ни във VIP-зоната, черпят ни с шампанско, намират се и готини момичета.

— Интересува ни какво е правил Роби в четвъртък и петък — поясни Кевин.

Фил кимна и размърда широките си рамене, сякаш се канеше да се изправи пред противник.

— В четвъртък след тренировката отидохме в апартамента на Роби и поиграхме на „плейстейшън“-а. „Гран Туризмо“ HD качество, нали знаете? Онази новата, с фераритата? Супер е. Пихме по две бири, после отидохме да вечеряме в „Лас Бравас“. Испански ресторант — поясни той, стремейки се да бъде полезен.

— Чувала съм, че е много приятно място. Какво ядохте? — попита Крис невинно.

— Двамата изядохме доста голямо количество тапас. После оставихме сервитьорът да ни подбере нещо и той донесе какво ли не, смесено. Повечето неща бяха много вкусни, но някои от морските дарове не ми харесаха — той направи гримаса. — Искам да кажа, кой би искал да яде малко октоподче? Пфу.

— Двамата едни и същи неща ли ядохте? — попита Кевин.

Фил се позамисли, извърна очи нагоре и наляво.

— Почти — поде той бавно. — Роби не яде от гъбите с чесън, той не яде гъби. Но като изключим това, не простихме на нищо.

— А пиенето?

— Пихме червено вино. Поръчахме и втора бутилка, но не я допихме.

— А после?

— Отидохме в „Аматис“. Знаете ли го? Клуб, на другия край на Темпъл Фийлдс.

Кевин кимна.

— Нали сме полицаи, Фил, няма как да не познаваме „Аматис“.

— Приятно място е — настоя Фил. — Ходят готини хора, и музиката е хубава.

— Обичате хубава музика, така ли? И двамата с Роби?

Фил изпухтя, издул устни.

— На мен много не ми пука, стига да е ритмична и да става за танцуване. Виж, Роби много ги разбира. Беше сгоден за Бинди Блайт — когато забеляза, че те го гледат недоумяващо, той допълни: — Тя е водеща на нощното музикално предаване на „Рейдио Уан“. Покрай музиката се запознаха — той се понамести на стола, протегна крака и ги кръстоса в глезените. — Но въпреки музиката не можаха да останат заедно. Разделиха се преди няколко месеца.