Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Нищо — каза Сам. — Засега нищо.

— И какво по-точно е това нищо?

Карол нахлузваше гумени ръкавици.

— Старателно подредени сметки, банкови извлечения, извлечения по операции с кредитни карти. Плаща си сметките навреме, плаща и ежемесечните вноски по кредитните карти. Има сметка при букмейкър, отделя по няколкостотин паунда месечно за залагания на конни състезания — нищо необичайно. Още не съм прегледал компютъра, реших да го оставя за Стейси.

— Убедена съм, че тя ще е във възторг. Как мислиш, дали Стейси знае какво е футбол?

Карол прекоси стаята, за да погледне през прозореца. От тук центърът на града се виждаше като от птичи поглед — хората бързаха насам-натам по свои работи, трамваите кръстосваха улиците, шуртеше водата във фонтаните, раздавачи убеждаваха минувачите да си вземат безплатни вестници, а тези от минувачите, които бяха тръгнали на пазар, се шляеха пред изпълнените с обещания витрини. Нито един от тях не мислеше за отравянето на елитен футболист с рицин — днес още не. Но утре или вдругиден, когато Роби Бишоп издъхнеше, нещата щяха да стоят по съвсем различен начин. Но не и днес, днес още не. Карол се обърна към Сам.

— Какво успя да прегледаш досега?

— Само бюрото.

Тя кимна и се озърна. Сам беше постъпил правилно, като се бе заел първо с бюрото. Нямаше кой знае колко други места за претърсване. В трапезарията, цялата в стъкло и стомана, не можеше да се скрие нищо. В частта от жилището, служила за дневна, имаше две групи мека мебел, тапицирани с аленочервена кожа. Едната бе обърната към огромния телевизионен екран на система за домашно кино с игрална конзола „Плейстейшън“, другите кресла бяха подредени около ниска масичка със стъклен плот, изрязан във формата на морска вълна. Цяла една стена беше покрита догоре с лавици, на които бе подредена огромна колекция от дискове. Щеше да се наложи да бъдат прегледани един по един, но Карол смяташе да възложи тази задача на екипа за оглед на местопрестъпления. Отиде да огледа колекцията — музикалните дискове съдържаха записи на хора, чиито имена й бяха напълно непознати. Тук-там видя познати изпълнители на денс и хип-хоп; предположи, че и останалите записи са нещо от този род.

Дисковете с видеозаписи бяха тематично разпределени — двата средни рафта със записи на футболни мачове, под тях филми — драми и комедии. На най-ниската лавица бяха подредени компютърните игри. Както си му е реда, порното беше на най-горната лавица. Карол огледа заглавията и реши, че вкусът на Роби и по отношение на порното е също толкова традиционен, както и по отношение на филмите. Освен ако някъде нямаше скрити други записи, сексуалните му наклонности със сигурност не биха предизвикали някой да го убие.

Карол се упъти към спалнята и се усмихна иронично, когато видя леглото, широко към седем фута. Върху изпомачканите чаршафи от тъмносиня коприна имаше разхвърляни изкуствени кожи и около дузина възглавници. Стената срещу леглото бе заета почти изцяло от още един телевизионен екран, по другите стени бяха окачени образци на актова живопис, които продавачът вероятно му бе описал като „артистични“.

Имаше врата към дрешник, който се простираше по цялата дължина на една от стените. Едно от отделенията на дрешника беше съвсем празно. Карол се зачуди дали мястото не е било предназначено за дрехите на бившата му годеница — но беше възможно и Роби да е решил да разчисти някои стари дрехи. В далечния край на дрешника имаше два коша за дрехи, на единият имаше надпис „пране“, на другия — „химическо чистене“. И двата бяха пълни почти до горе. Вероятно с прането се занимаваше някой друг, но който и да бе той, за щастие явно не бе влизал тук, откак Роби се бе разболял.

В коша с прането най-отгоре имаше джинси на Армани, боксерки „Келвин Клайн“ и риза „Пол Смит“ на екстравагантни райета. Карол взе джинсите и започна да се рови по джобовете. Първоначално й се стори, че са празни, но когато пъхна пръсти по-навътре, напипа късче хартия, натъпкано почти в шева на десния преден джоб. Измъкна го и го отвори, изглаждайки го внимателно.

Беше ъгълче разграфена хартия, вероятно откъснато от бележник. На него беше написано с черно мастило www.bestdays.co.uk. Карол отнесе листчето в дневната и помоли Сам да й даде пликче от онези, в които събираха уликите.

— Какво намери, шефе? — осведоми се той, докато й го подаваше.

Карол надписа пликчето, запечата го, сложи дата и го пусна в чантата.

— Адрес на някакъв сайт. Вероятно без значение, но го занеси на Стейси, моля те. Ти успя ли да откриеш нещо?