Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

Кевин се ухили.

— Което според теб е по-лошо от нашето положение?

— Сам знаеш, че е така.

Когато се озоваха от другата страна на сградата, някакъв човек по шорти и тениска с емблемата на „Брадфийлд Виктория“ се упъти към тях. Като че ли беше прехвърлил четиридесетте, но беше в толкова добра физическа форма, че човек не можеше да бъде сигурен. Ако тъмната му коса беше дълга и вързана на опашка, и футболните запалянковци, и дори хора, по-безразлични към футбола, биха го разпознали веднага. Но тъй като сега беше ниско подстриган, на Кевин му бе необходимо известно време, докато осъзнае, че стои пред един от кумирите на своята младост.

— Вие сте Тери Малкълм! — възкликна той. За миг стана отново дванайсетгодишното момче, следящо възторжено подвизите на играча от „Брадфийлд Виктория“ и националния отбор в центъра на игрището.

Тери Малкълм се обърна с усмивка към Крис и каза:

— Аз поне няма да имам проблем, ако ме хване болестта на Алцхаймер. Нямате представа колко често хората биват обзети от желанието да ми обяснят кой съм. Вие сигурно сте сержант Дивайн. Просто предполагам с известна надежда, защото колегата ви не е мой тип и не мога да си представя, че бих се обръщал към него с името Дивайн 3 3 Името на героинята се изписва Devine, но се произнася като divine (англ.) — божествен — Бел.прев. .

По изражението му личеше, че е привикнал хората да го считат за остроумен и забавен. Кевин, вече малко разочарован от някогашния си кумир, забеляза със задоволство, че Крис Дивайн не се повлия от комплимента.

— Господин Фланаган не ви ли каза защо сме тук? — попита Кевин невярващо. Не можеше да разбере как човек, който работи за „Брадфийлд Виктория“, може да се шегува в момента, когато най-добрият им играч умираше.

Малкълм доби подходящо за случая смутено изражение.

— Каза ми. Повярвайте, ужасно ми е тежко заради Роби. Но не мога да си позволя да демонстрирам емоции. Имам двайсет и един играчи, чиято мотивация трябва да се съхрани. В събота играем срещу „Тотнъм“ в „Премиершип“ и не може да си позволим да губим точки на този етап от сезона — той отново удостои Крис с усмивка. — Надявам се, че това не е повод да ме считате за повърхностен. Както вече казах, много ми е тежко, но момчетата трябва да бъдат във форма. В събота трябва да спечелим мача заради Роби — и това е още една причина да не зарязваме тренировките.

— Разбира се — отвърна Крис. — А ние трябва да проследим точно какво е правил и къде е ходил Роби през последните четиридесет и осем часа преди момента, когато се е почувствал зле в събота. Искаме да поговорим с тези от съотборниците му, с които е бил достатъчно близък, за да знаят какво е правил между края на тренировката в четвъртък и часа на закуската в събота.

Малкълм кимна.

— Трябва да говорите с Павел Алжинович и Фил Кампси. В хотелите Роби винаги дели стая с Павел, а Фил е най-добрият му приятел.

Малкълм не бързаше да повика играчите.

— Веднага, господин Малкълм — допълни Крис.

Той пусна отново дежурната си сладникава усмивка.

— Тери, скъпа.

Сега беше ред на Крис да се усмихне.

— Не съм ви скъпа, господин Малкълм. Аз съм офицер от полицията и разследвам сериозно посегателство върху живота на ваш колега. Държа да разговарям с Павел Алжинович или Фил Кампси, и то незабавно.

Малкълм поклати глава.

— Те тренират. Не мога да ги прекъсвам.

Кевин се изчерви от яд, което никак не му отиваше — луничките изпъкнаха като тъмни петънца по бузите му.

— Искате ли да ви арестувам за възпрепятстване на работата на полицията? Защото много се стараете в тази насока.

Малкълм изкриви иронично устни.

— Не ми се вярва да ме арестувате. Шефът ви прекалено много държи на мястото си в директорската ложа, за да го допусне.

— На това може да се погледне и по друг начин — отвърна подчертано любезно Крис. — Щом е така, значи и ние имаме начин да се свържем директно с вашия шеф. А той няма да бъде във възторг, ако разбере, че възпрепятствате разследването на опита за убийство на най-добрия му играч.

Въпреки че говореше Крис, Малкълм отправи към Кевин яростен поглед, изпълнен с неприязън. Очевидно той беше от този тип мъже, които умеят единствено да флиртуват с жени, а разговарят само с други мъже.

— Ще повикам Павел — той посочи с палец към служебните помещения. — Почакайте там, ще ви намеря свободна стая.

Пет минути по-късно седяха в помещение, предназначено за тренировки с тежести. Миришеше на пот и масажен крем. Хърватинът, вратар с международна известност, влезе веднага след тях. Още с влизането ноздрите му потрепнаха и изсеченото му лице се сгърчи отвратено.