Вал Макдърмид - Кървав лабиринт

— Значи нямате никаква представа какво прави в свободното си време?

„Бил му като син“, каза си тя иронично. Действително, Роби Бишоп беше на двайсет и шест години, но ако приличаше на повечето футболисти, за които Пола бе чела в таблоидите, вероятно имаше поведение на човек със закъсняло развитие. Сигурно водеше именно такъв живот — на шестнайсетгодишно момче с неограничени джобни пари и също толкова неограничен достъп до красиви жени. Човек, изпълняващ за него роля, близка до родителската, би узнал последен с какво се занимава Роби.

Фланаган сви рамене.

— Не са деца, нали разбирате. Пък и аз не съм като другите треньори. Не нахлувам в жилищата им да намалявам звука на уредбите и да изхвърлям момичетата. Има си правила, според които нямат право да излизат вечерта преди мач. Но като изключим това, всеки постъпва, както намери за добре — той отново поклати глава. — Не мога да повярвам.

— А какви бяха предпочитанията на Роби?

— Близо до жилището му има един фитнес център с басейн със състезателни размери. Той обича да плува, да ходи на сауна, такива неща. Приятел е с Фил Кампси, който има малък имот близо до мочурищата в хълмовете. Ходят заедно да ловят риба или на лов. — Фланаган отново се изправи и започна да крачи напред-назад. — Това е кажи-речи всичко, което мога да ви кажа.

— Ами момичетата? Има ли сериозна приятелка?

Фланаган поклати глава.

— Доколкото знам, не. Известно време беше сгоден. За Бинди Блайт, тя работи като водеща за „Рейдио Уан“. Но се разделиха преди три месеца.

Пола беше заинтригувана.

— Кой прекрати годежа? Роби или Бинди?

— Нямам представа от тези неща. Но знаете ли, той като че ли не преживяваше тежко раздялата — Фланаган отново облегна чело на стъклото. — И какво общо може да има това с факта, че някой е отровил Роби? Не го е направил нито някой негов съотборник, нито бившата му приятелка.

— Трябва да огледаме всички възможности, господин Фланаган. И така, след раздялата с Бинди, той шари свободно по терена, така ли?

Пола трепна, смутена от неволно употребения израз. „Господи, дано не си помисли, че иронизирам!“

— Вероятно — Фланаган се върна и потри с пръсти слепоочията си. — Трябва да поговорите с момчетата. С Фил и Павел, най-вероятно те знаят — той погледна с копнеж към вратата на интензивното отделение. — Ще ми се да ме бяха пуснали да вляза. Поне да се сбогувам с него. Не мога да повярвам.

— Ами в петък? Знаете ли какво е правил тогава?

— В петък тренирахме на стадиона — Фланаган се замисли за миг. — Сега, като си припомням, ми се струва, че беше някак отпуснат. Оклюман, често пропускаше топката. Като че ли му се спеше. Не се замислих над това, нали разбирате. Те всички имат по-слаби дни, а честно казано, по-добре да се представи зле на тренировка, отколкото на мач. Пък и не игра толкова зле, че да предприема нещо по въпроса. После, когато в събота каза, че е болен от грип, отдадох на това слабото му представяне.

Пола кимна.

— Всеки на ваше място би предположил същото. А сега трябва да ви задам още един въпрос. Съществува ли някой, който има основание да мрази Роби? Получавал ли писма със закани? Да са го преследвали фенове?

Фланаган трепна и поклати глава.

— Човек не може да стигне до неговото положение, без да настъпи тук-там някого по мазола. Нали разбирате? Да кажем, винаги е съществувало напрежение между него и Нилс Петерсен, централният защитник на „Манчестър Юнайтед“. Но това е футбол, не е реалният живот. Искам да кажа, ако срещне Петерсен в някоя кръчма, най-много да се посдърпат, но това би било всичко. Дори не биха си позволили да се сбият, за отрова и дума не може да става — той вдигна ръце към тавана. — Цялата история е истинска лудост. Прилича на слаб филм. Не бих могъл да ви кажа нищо повече, защото не намирам логика във всичко това — той посочи с палец към вратата на отделението. — Момчето умира там вътре, и това е трагедия. Това е единственото, което знам.

Пола почувства, че няма да научи нищо повече от Фланаган. Вероятно щеше да се наложи пак да поговорят с него, но засега според нея той не би могъл да каже нищо повече. Тя стана.

— Надявам се да ви позволят да се сбогувате с него, господин Фланаган. Благодаря, че се съгласихте да поговорим.

Той кимна. Беше прекалено разстроен, за да обърне внимание на думите й. Пола си тръгна, мислейки за смъртта и получаването на втори шанс в живота. Тя бе получила живота си обратно, заедно с товара на вината, измъчваща оцелелия. Но благодарение на Тони Хил започваше да разбира, че трябва да придаде смисъл на получения дар. И усилията й в тази насока можеха да започнат със случая Роби Бишоп.